Такъв бил и баща му, и дядо му. Човекът имал трима сина.
Един ден той ги събрал:
– Деца мои, реших, събрал съм пари ще ви изпратя да учите, не искам да се занимавате с това, с което се е изхранвала до сега фамилията ни.
Децата му заминали в големия град и се изучили. Единият станал адвокат, другият PR, а третият депутат.
Седнал една вечер човекът, налял си ракийка и въздъхнал:
– Явно това е съдбата на фамилията – цял живот с лайна да се занимаваме!

 

Срещат се двама приятели и единият казва:
– Е тва Петров е късметлия, завъртял е нещо, вчера бях у тях на банкет, може да не вярваш, но вкъщи имат златен клозет. Смятай какви пари трябва да има за да си го позволи.
– Стига бе, глупости, с една заплата… абсурд… – не вярва другия.
– Е ся, няма да те лъжа, сам видях, чисто злато.
– А бе не вярвам…
– Ок, отиваме у тях и проверяваме!
Отиват наистина двамата, звънят, отваря Петрова. А тоя недоверчивият бърза да се обади.
– Добър ден, г-жо Петрова, извинете за безпокойството, но действително ли имате у вас златен клозет?
Петрова се обръща към коридора и се провиква:
– Пешоо, ела, ако обичаш, дойде тоя, дето ти се е изтропал в тромбона…

 

В 4:30 призори. Иванчо звъни на Петърчо и пита с леден глас:
– Помниш ли оная червенокосата?
– Коя бе?
– Ще ти кажа коя? Сещаш ли се как преди девет месеца свърши бензина в планината и преспахме в четириетажната къща на една червенокоса?
– Ааа, тази ли? И к’во за нея ми звъниш през нощта?
– Сега ще разбереш! Вярно ли е, че през оная нощ си станал и си ходил при нея?
– Ти пък отде разбра това?
– Получих писмо от адвоката и.
– Сериозно ли?
– Съвсем сериозно. А вярно ли е, че вместо своето, си и казал моето име?
– Сериозно ли?
– Съвсем сериозно. А вярно ли е, че вместо своето, си и казал моето име?
Кратко мълчание.
– Да бе, братче, извинявай.
– Е, браво на теб! Да знаеш оказа се, че си бил мноооого добър. Червенокосата е умряла преди три дни и е оставила къщата и всичко, което има на мен. Айде сега да си доспиш.