Утре за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят благоговейни слова на почит към делото на двамата братя. 

Може би отново тук-там ще избухнат спорове какви са по произход двамата братя – българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, ако Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ.

И все пак не бива да забравяме, че ние не пишем и през Средните векове и днес (а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „великите” македонци) пишат на азбука, създадена, утвърдена и разпространена от други хора.

Затова е редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с главни букви.

Патриарх ФОТИЙ 

Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на кан Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност.

Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши византийски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги. И най-важното, дава канонично признание на азбуката.

Без него, да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, кан Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.

Фотий прави и повече. Вероятно по споразумение с кан Борис те са допуснати да проповядват в България – в Брегалнишката област с център град Равен през 855-856 г.

Успяват успешно да покръстят 54 000 души. Но по неизвестни причини са оттеглени във Византия. В 863-864 г. Кирил и Методий са изпратени на втора мисия – този във Велика Морава.

Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII.

Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”. Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.

Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ.

 Нека да си кажем истината. Те са създателите на нашата азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово.

Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий. Тя се съставя от добре познатите вече в България гръцка азбука и няколко руни от идеографичната прабългарска азбука, на които е даден фонетичен смисъл. Не само ние, но и в целия свят, названието кирилица, дадено от свети Климент е заблуждавало хората, че това е азбуката на  Свети Кирил.

Защо, къде и от кого е създадена тази азбука.

Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св. Климент гърка Теофилакт Охридски Св.Климент, че очертанията на глаголическите букви са трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници. Вероятно на българския цар Борис (или Симеон) е докладван този факт. И той е поръчал на седмината да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.

Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култът им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.

Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля.

Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.

СВЕТИ ЦАР БОРИС I 

Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място. Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий. Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област.

Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения.

Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му.

По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.

Но голямата заслуга на цар Борис е не само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост.

Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите).

Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно.

От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници. Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи.

В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър.

Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми.

Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени.

Цар Борис е мислил и за това. Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България.

Велик е наистина цар Борис I. Велик, велик.

Автор: Проф. Божидар Димитров, директор на НИМ