Наред с празниците покрай общината, затлъстяването и обедняването и най-вече във връзка с последното е добре човек да се замисли с кого общува. Приказки от рода на „ Хората живот си живеят, ние само ядем и пием” или „Пари при пари отиват” може да са верни, но не е задължително. Общението с хора е предизвикателство за самите нас и същевременно съзнателно решение какви да станем.Неудачници или успешни. Добри или лоши. Най-обикновен човечец може да бъде мъдър и от най-изучения егоист.Съглашателството, примирението, лицемерието са враг на Доброто. Бездействието също е  опасен враг, но най-опасният враг на Доброто е Глупостта. Глупостта е още по-опасен враг на доброто,дори от колкото Злото. Срещу злото може да се протестира, то може да бъде разобличено, в краен случай може да бъде спряно със сила; злото винаги носи зародиша на саморазпадането, оставяйки в човека поне неприятна следа. Срещу глупостта ние сме беззащитни. Тук нищо не може да се постигне нито с протести, нито със сила; аргументите не помагат; на фактите, противоречащи на собствената преценка, просто не се вярва - в такива случаи глупакът дори се превръща в критик, а ако фактите са неопровержими, те просто се отхвърлят като маловажна случайност. Помага единствено обединението на умни хора.. В същото време глупакът, за разлика от злодея, е напълно доволен от себе си; и дори става опасен, ако в раздразнението, на което лесно се поддава, премине в нападение. Ето причината, поради която към глупавия човек се подхожда с по-голяма предпазливост, отколкото към злодея. И в никакъв случай не бива да се опитваме да променим мнението на глупака с разумни аргументи; това е безнадеждно и опасно.

Можем ли да се справим с глупостта? За да го направим, е необходимо да се опитаме да разберем нейната същност. Известно е, че глупостта е не толкова интелектуален, колкото човешки недостатък. Има хора, които са изключително интелигентни и въпреки това глупави, но има и тежкоатлети, които могат да бъдат наречени всичко друго, но не и глупави. С изненада правим това откритие в определени ситуации. Не само че оставаме с впечатлението, че глупостта е природен дефект, но и стигаме до извода, че в определени ситуации хората се оглупяват или си позволяват да се оглупяват.

Следователно глупостта изглежда е по-скоро социологически, отколкото психологически проблем. Тя не е нищо друго освен реакция на човека на въздействието на историческите обстоятелства, психологически страничен ефект в определена система от външни отношения. При по-внимателно вглеждане се вижда, че всяко мощно нарастване на външната власт (било то политическа или религиозна) поразява значителна част от хората с глупост. Създава се впечатлението, че това е пряк социологически и психологически закон.

Силата на едни се нуждае от глупостта на други. Процесът се състои не във внезапното разграждане или угасване на някои (да речем интелектуални) човешки способности, а в това, че личността, затрупана от гледката на всепоглъщащата власт, е лишена от вътрешна независимост и (повече или по-малко несъзнателно) се отказва от търсенето на собствената си позиция в ситуацията. Глупостта често е придружена от упоритост, но това не бива да заблуждава относно липсата на независимост. Когато общувате с такъв човек, просто усещате, че не разговаряте с него, не с неговата личност, а с лозунги и призиви, които са го завладели. Той е омагьосан, заслепен, отмъстителен, дързък, самовлюбен, коварен, осквернен и то  в собствената си същност. Сега глупакът е неволен инструмент, способен на всякакво зло и все пак неспособен да го разпознае като зло..

Но именно тук става съвсем ясно, че глупостта може да бъде преодоляна не чрез поучение, а само чрез акт на освобождение. От Глупака. А как ще познаете Глупака, ако е хитруващ Глупак? По действията. Защото  какво прави хитруващия Глупак? Той като слепия, след като прогледне , първо хвърля бастуна, който до сега му е помагал. Който разбрал, разбрал. Трябва обаче да се признае, че вашето истинско вътрешно освобождение в огромното мнозинство от случаите е възможно само когато е предшествано от външно освобождение; докато това не се случи, трябва да се откажем от всякакви опити да въздействаме на глупака чрез убеждаване. Глупака разбира единствено от силата, смелостта и решимостта на умните хора, за да бъде поставен на истинското място, което му се полага, а не на това което е временно заел. Само тогава той ще оцени качествата на човека срещу себе си и ще освободи всички от присъствието си.

Не се ли опълчите на безумието, ще се наложи да го търпите в живота си, а и никога няма да постигнете мечтите си.

 

 

SOS Средец

 

Дата: 10.09.2025г.