Горката ТЯ! Опечалена и почти Опечена!! Стои с вдигнати ръчички в самия център на общинския център. Стои и чака завръщането на бащицата от поредната му екскурзия във вече недотам бяла Европа. Чака смирено с надежда, той като се върне, да мине край нея пътьом кафе да изпие, да вдигне очи да я погледне и се смили над изтерзаната ѝ от безводие душа. После да вдигне мобилния да скръцне зъби на който трябва и разпореди поредния временен пуск на градското фонтанче. Че да се наплискат полите и крачката ѝ със свежа струйчица вода. Малка е нестинарката и малки претенции има. Но няма на кой друг да разчита освен на бащицата. Щото в общинската сграда откъм лявата и ръчица, никой не смее да пръдне, без преди туй бащицата да пита! Ни да пръдне, ни да повърне!! Велик е бащицата, на толкоз политически бури е издържал, а и предстояща се готви да посрещне. Само предатели край него, но той е непоклатим. От кой ли не е предаван горкия и все трябва да сменя едни предатели с други. Само нестинарката му остана вярна – безмълвна и вярна, която никога не го е предала. И да иска милата – възможност няма. Там окована към градския фонтан, само на бащицата се нада! Само ТОЙ може да охлади препечените ѝ от летните жеги крачета. КОЙ е той ли – някой да не си помисли, че е фонтана. Той и фонтана, капка вода не може да повърне, без бащицата да каже. Дано се сбъднат нявга надеждите на малката средецка нестинарка. Тя от всички нестинарки с най-тежка участ е орисана. Останалите походят по гаснещ ивъглени, подритнат ги оттук оттам и всичко свършек има. Тъпани бият, пък и иконите ги пазят. А средецкото момиче, дори икона в ръцете няма. Само бащицата за икона и остана. За икона и вместо тъпан.

Но тя все пак късмет ще има - все някога бащицата от чужбинско ще се върне, все някога за нея ще се присети, все някога фонтана ще тръгне. Може да е за Коледа през декември, но все пак ще стане.

Други са по-зле и от нея! Фонтанът все нявга ще изригне като исландски гейзер, но градското пазарче ще продължи да се пръска по шева. Претъпкват го със сергии и хора – душа не му остана да диша! За човешката глъч и псувни да не говорим. Лошо нещо са туй хората – веч са недоволни! Не стига, че предават бащицата, а и грижи искат от него. Но бащицата тъпкано им го връща и пазарчето не ще да мести. С право им го връща, туй продажно племе друго не заслужава. Чул е той бащицата, че смятат да го сменят. Вярната съпруга в ушле му нашепва, какви интриги кроят срещу него. И тя е права да иска – тъпкано да им го връща.

Ама пазарчето с кво е виновно, че да му пръскаме шева? И отпреде и отзаде!!

Туй се питам, но отговор не искам!

 

Бран Босилек

 

Дата: 20-ти юний, летогосподне 2023-то