В задачата се пита дали родните ни политици са готови да прескочат персоналните си бариери, или ще „заметат под килима” всичко направено от миналогодишните протести,служебният кабинет и машинното гласуване. Истинската демокрация предполага решенията да се взимат от всички,които участват в промяната на дневния ред. В нашия случай това са ИТН, ДБ, БСП и ИСМВ. Останалите две парламентарно представени партии ГЕРБ и ДПС нямат обществената легитимност, нито искат да променят каквото и да било в държавата. Борисов и ГЕРБ водят класацията в безсъдържателното говорене и оплаквания, а ДПС мълчат и дебнат изотзад, кой ще сгафи, за да го обвинят.

Трябва още в началото да кажем,че не всичко се върти само около лидера на „Има такъв народ” – г-н Слави Трифонов. Той не е единственото „дете” в семейството и не заслужава по-различно отношение спрямо лидерите на останалите партии,които заявиха, че искат България да продължи напред. Все пак еднаквия статут на ‘лидери’ предполага равенство между Христо Иванов, Мая Манолова, Корнелия Нинова и Слави Трифонов,а не обратното – неравенство.

Какво произведе г-н Трифонов с представения от него кабинет? Накратко-ясно изявена доминация над другите от типа “West-Rest/Западът и останалите/” – те богатите, умните и красивите и всички останали, които трябва да ги слушат. Това обаче не се хареса на общественото мнение и плановете на лидера  на ИТН бяха пресечени, поне временно. Последвалата пресконференция на „Има такъв народ” също не успя да убеди гражданите в правотата на поведението им. Причината е,че за демократично управление е необходим повече от един играч. Ето един обоснован работещ вариант:

 Промяната би могла да тръгне от лидера на БСП – г-жа Корнелия Нинова. Тя трябва да обяви поне в лично качество,че не желае третия мандат и симпатизира на идеята служебния кабинет да стане и редовен, и ще подкрепи това, ако бъде внесен с мандата на друга партия. Смислите към третия мандат идват оттам, че на пресконференцията на ИТН стана ясно, че те ще предложат отново свой собствен кабинет, а другите партии почти категорично заявиха, че няма да дадат подкрепа, в случай на поредната липса на конструктивен диалог. Следват ГЕРБ, които със сигурност няма да осъществят управление заради изолацията си и се стига до връчване на трети мандат. С такова евентуално действие г-жа Нинова освобождава президента Румен Радев от моралното му задължение да даде третия мандат на партията,която го е издигнала. От което следва,че г-жа Нинова прави опити да покаже коалиционна култура. Тоест, че не желае нито постове,нито главна роля. В тази ситуация много по-лесно и логично за президента Радев е да даде третия мандат на Демократична България,защото коалицията на Мая Манолова няма същата електорална тежест,оттам и легитимност да прави/предлага кабинет. Освен това  Нинова трябва да излезе и да изговори това, че не желае третия мандат още преди Слави Трифонов да е внесъл своя проект за кабинет. Защо? Защото, ако Нинова предварително заяви отказ от мандат, Трифонов ще е поставен в неизгодната позиция да отказва вече не на БСП, а на ДБ. Ако и това направи,партията му е на път да се срине в минимални срокове.

Тук е мястото и на другите партии, които обявиха БСП за „статукво”, да поразмислят и да влязат в преговори с левицата, особено след техен жест за отказ от мандат. Повече от ясно е, че без гласовете на БСП, няма как да има правителство. Христо Иванов иска да сменя модела ГЕРБ-ДПС и в голяма степен изгради кампаниите си върху този акцент. Неговият единствен вариант да реализира мандат, освен с ИСМВ и ИТН е и с гласоветена БСП, колкото и да не му се иска. Време е формацията му да покаже т.нар. realpolitik,а не само безалтернативно да повтаря,че с „комунисти”  няма да управлява. От Изправи се!Мутри вън! имат допирни точки с БСП по отношение на социалните си политики. Оттук нататък „топката” е обратно в полето на Слави Трифонов. Той няма право да откаже да подкрепи служебния кабинет за редовен, ако е предложен от ДБ, защото именно Трифонов му даде положителна оценка и то на няколко пъти. В противен случай,ако не пожелае да направи това рискува да бъдат „изсветлени” негови зависимости, за които и без друго има не малко аргументи. Не е пресилено да се каже, че от такъв сценарий печелят всички,особено избирателите. Г-жа Нинова и БСП могат да покажат, че не са статукво, което желае постове. Христо Иванов ще получи третия мандат, което само по себе си е признание. Слави Трифонов доказва, че не е „кукла на конци”. Мая Манолова засвидетелства, че неслучайно е в парламента, още повече самата идея за лансирането на служебния кабинет за редовен бе подета точно от нея и подкрепена от Христо Иванов.

Ключовата роля е в поведението на ИТН, БСП и техните лидери. Ако Трифонов е кукловод, ще се разбере, дали е умен кукловод, нещо което към момента е под въпрос, поради пълната липса на диалогичност и проява на егоцентризъм. Ако ли е марионетка, чиито конци някой дърпа и това неизбежно ще лъсне, ако Нинова откаже третия мандат. Ако тя обаче не го направи, неизбежно ще се превърне в изкупителна жертва пред обществото и собствената си партия. В обратния случай, вината и отговорността за нереализиран кабинет ще легне изцяло върху плещите на Трифонов и компания.

Когато в едно общество има консенсус по дадена тема,тя не може да се отхвърля с лека ръка. Ясно и отчетливо сред хората съществува мнението,че министрите от служебния кабинет допринесоха за демократизация и временен финансов стабилитет на страната. Въпрос на политическа грамотност и добронамереност у лидерите на четирите партии е това да бъде продължено. Ако някой от тях тръгне срещу идеята,разбира се, избирателите си запазват правото да посочат с пръст виновника за поредния пропуск  и отговорността му към българското общество и държава.