Обзор
ЗА АЛТЕРНАТИВИТЕ И СИНДРОМИТЕ
част втора
Накратко за произхода на понятието политика - коренът е в гръцката дума за град /полис/ и е използвано в смисъл на управление на града. Терминът налага древногръцкият философ и учител на Александър Велики - Аристотел. Другото понятие, свързано с темата на статията е също с древногръцки произход – демокрация, тоест народовластие. Виждате, че и двата термина са свързани. И в двата става дума за управление, но докато политика е общото понятие, то демокрацията визира един частен случай на управление – това произтичащо от народа. А що е то партия? Този термин е с латински произход – pars /парс/ и означава част, в смисъл на обществени групи/части, обединени от интереси, убеждения и идеи. Предвид общите корени на индоевропейските езици, в българския език имаме три думи с близко звучене, които имат същия, или близък смисъл – парче, парса и пай /нямам предвид кулинарното печиво с английски произход, макар и там да е възможно да се намери етимологична връзка/. Относно много голямата близост на българския език с латинския съществува труд на големия ни историк и ерудит д-р Ганчо Ценов, но темата днес е различна.
Позволих си да отнема от собственото и читателското време с горния начален преамбюл, защото съм убеден, че макар и масово използвани тези три основополагащи обществено-социални понятия, доста често са криворазбрани, или твърде свободно тълкувани. А сега за партиите и има ли у нас демократични политически партии, който въпрос зададох в първата част на този обзор:
Нека направим преглед първо на парламентарно-представените. Ще започна с управляващата ПП-ГЕРБ – партия с близо 14 годишна история, 11 от които парламентарно представена и 10 управляваща в три кабинета с един и същ премиер, партийния лидер Бойко Борисов. Преминавам към коалиционния партньор националистическата коалиция – Обединени патриоти, представени от НФСБ, ВМРО, Атака и рядко споменаваната СЕК /Средна европейска класа/, която наскоро официално напусна коалицията. ПП-Воля – политическите опити на партийния лидер бизнесмена Марешки датират от 2005г. и едва през 2017г. успява да реализира парламентарно представяне чрез поредния си политически проект и откровено, макар и неофициално подкрепящ ГЕРБ. Партия ДПС, най-стара от дотук изброените и с впечатляващо политическо присъствие от самото начало на Прехода.
Общото между всички изброени дотук формации е, че те са от рода на така наречените лидерски партии. До известна степен можем да изключим ДПС, но е спорно, дали създателят и почетен председател Ахмед Доган е извън кръга на вземаните решения и доколко демократично се вземат те? В Доган, колкото и да ми е неприятен като политически субект и човек, трябва да призная безспорния политически играч, който освен всичко друго се усети навреме да излезе от официалния живот на ДПС, нещо което едва ли Борисов ще се осъзнае да направи за отрочето си ГЕРБ.
А сега да преминем към БСП. За мен като персона с определено нелеви /няма да използвам представката ‘’анти’’/ убеждения ми е трудно да коментирам безпристрастно БСП, но ще се постарая да го направя. Ако я приемем, а според мен е редно да го направим, за наследник на БКП, догодина тя ще направи кръгла 130-годишнина от полагането на основите на социалистическото движение у нас, а като БСП тази година чества 30-годишнина, каквато има и ДПС, с месеци по-малко от СДС, която в края на миналата година чества такава. БСП безспорно имаше да преодолява комунистическо-тоталитарното си минало и макар този процес да коства десетилетия, в това число свързани и с управленски неуспехи, следва да ѝ се признае наличие на вътрешно-партиен демократичен живот. Това особено проличава през последните близо 5 години, като ще посоча само един нов принцип залегнал в устава – ограниченията относно мандатността. В никакъв случай не бих си позволил да правя реклама на ‘’старата госпожа’’. Но и нямам право да пренебрегна истината и реалностите. Така че на фона на цялото парламентарно представителство, колкото и да звучи абсурдно за дясномислещите като мен – БСП е най-демократичната партия в настоящия/все още/ български парламент! И нека десните партии добре да се замислят как тъй стана, че наследницата на мракобесната БКП стана едва ли не по-демократична от тях. Ако не го направят бъдещето на България е заложено в служба на още по-мракобесни наши и чужди олигархични интереси.
В никакъв случай не твърдя, че във всички определящи себе си като дясно и дясно-центристки партии изцяло липсва вътрешна демократичност. В никакъв случай не бих го казал за СДС, например. Най-малко поради факта, че за 30 години преход БСП има 10 председателя, а СДС - 12, без естествено да приемам това като абсолютен признак за демократичност. И все пак – колко има ГЕРБ за 14 години? Или колко са те на НФСБ, ВМРО, Атака, Воля и ДПС. За ГЕРБ - Цветанов първите 3, преди вземането на властта, а Бойко през останалите 11 години, друг е въпроса, че Цветанов беше с чисто организационен статут. Останалите е излишно да коментирам, досещайте се по подразбиране на казаното дотук, или направете справка с Гугъл.
Кризата в демократичността на дясното политически-алтернативно извънпарламентарно пространство е в най-голяма степен резултат от личните амбиции на някои лидери, непозволяващи обединителните тенденции, от които в момента нацията има спешна нужда. Защото в държавата има ЛЯВО, но няма ДЯСНО. Изключвам ГЕРБ на Борисов изцяло, както от десните и центъра, така и от левите. ГЕРБ някога евентуално може и да замяза на нещо, но … - след Борисов! Ще посоча само един пример за проблемите на дясното с една ‘’прясно’’ създадена партия от шепа хора с титаничното име Консервативно Обединение на Десницата /КОД/ и лидер Петър Москов, който независимо от ангажиращото партийно име, търси партньори не някъде другаде, а сред настоящите парламентарни патриоти, които ако ги питаш леви ли са, или десни и те горкичките незнаят?? Де го чукаш, де се пука е казал народът! А аз на г-н Москов и подобните нему ще припомня годините на Синята коалиция, чрез която той започна политическата си кариера и тези като здравен министър от квотата на Реформаторския блок. На всички тях ще кажа и това – Рафинираният Егоцентричен Кариеризъм е пагубен за Демокрацията, оттам и за Държавата!!
Беше неизбежно да премина през този обширен, макар и непълен преглед. Мога да посоча и други интересни примери, но съм си поставил ограничението статията да е в две части. На пръв поглед от написаното в тази втора част, аз наливам вода във воденицата на страдащите от синдрома ‘’Няма алтернатива’’. Това е умишлено и само на пръв поглед. Защото АЛТЕРНАТИВАТА Е ДЕМОКРАЦИЯТА, алтернативата е в демократичността на политическите субекти!!! Всеки трябва да я търси съобразно собствените си убеждения – дясно, ляво, център, или друго. Но непременно да търси демократичността на политическата формация - било партия, или коалиция. От своя страна политическите играчи, трябва да търсят ОБЕДИНЕНИЯТА, било ляво, или дясно и прочие. Обединенията създават впечатление за МОЩ пред избирателя, никой не желае да даде гласа си за загубена кауза. Девизът ’’Съединението прави силата ’’ не е изпразнен от съдържание, но определено е забравен от политическата класа, особено извънпарламентарната. Партиите трябва да бъдат възприемани като части/парчета/ от обществото и те сами себе така да възприемат. В този ред на мисли никога не бих упрекнал нито близък, нито приятел затова, че аз гласувам за десни, а те за леви. Но винаги бих спорил с всеки гласувал за доказано недемократичен политически субект, или измислен герой с високи амбиции и низки страсти. Затова апелирам към всички вас - борете се с тези внушаващи и натрапващи синдрома Няма Алтернатива. Казах вече, че някои сред тях са войнстващи доктринери на един феномен, пагубен за психичното и социално здраве на нацията. Бих ги нарекъл дори УМСТВЕНИ НЕДОРАЗУМЕНИЯ И НЕДОРАСЛЯЦИ, независимо от възрастта им, защото логиката им е или обърната, или тотално сбъркана. Някои от тях си личат и по начина на агресивно клиширано натрапване на своето, лишено от логични доводи мнение и нетърпимост към чуждото. На тях мога да кажа само едно:
Поне помислете за децата и внуците си, тези на площадите тук и в чужбина, за тяхното настояще и бъдеще помислете!
На всички останали няма нужда да го казвам!
Миролюб Войнов
Дата: 05.08.2020 год.
видяно 148062 пъти
назад
Коментари
Обединението прави силата не се отнася за малките партии. Видяхме до къде стигна Бъгария от четворната коалиция на управление.Крадене,изнудване,съсипване бизнеса на неудобните.Създаване на воени групировки за побой на мирни хора изражяващи несъггласие с незаконните действия на управляващите и прокуратурата.Този девиз гласи за мачканият човек от тази мафиотска верхушка.Обединението е сила която може да събори и диктатор обиколен от олигарси , полиция и военни.