Преди да отговорим на въпроса нека си зададем подобен. Държава ли е държавата България в момента и как се развива тя? Отговора е лесен когато се ползват сравнения. Преди 12-13 години, в началото на пътя ни към Европейския съюз българите се разграничавахме от съседна Румъния, чиято бавна интеграция, реформи и растеж считахме за пречка и претендирахме за по-висок статут. Сега обаче къде сме ние, къде са те ? Двойни заплати, двойни пенсии, ниска безработица, висок жизнен стандарт, огромни чужди инвестиции, заводи на автомобилни и корабостроителни гиганти, дори заводът за бои и лакове „Оргахим“ се изнесе в нашата съседка. Да не говорим за съдебната система – на топло с дългогодишни присъди са премиери, министри, депутати, градоначалници и други тарикати, а като признание Европа взе не друг, а г-жа Кьовеши за шеф на Европейската прокуратура. Как се случи това не знаем, но през тези 12 години, 10 от които ни управлява бате Бойко, логично е, че или сме дръпнали ръчната, или сме се качили на каруца, докато другите се возят на скоростни автомобили. Толкова за България и нейните постижения.

А сега да се върнем на въпроса от заглавието- ГРАД ли е град Средец? И веднага пак най-лесно е да правим сравнение. Само, че няма да го правим с някое градче като нашето, щото да не умрем от срам. Ще вземем за пример някое село, че белким се съревноваваме на равни начала. Селото е Цалапица Пловдивско. Ама то не е и пловдивско, защото е в община Родопи.

Да започнем с някои прилики. Това е тихо и спокойно място за живот. При нас също. Цалапица наброява около 6 хиляди души – ние също. За децата има ясли, детски градини и училище с прекрасна база и физкултурен салон, млечна и детска кухня – при нас също. Селото има китен централен парк, детски площадки, една православна църква, два параклиса, две евангелски църкви- и при нас долу-горе е същото. Селото има игрална зала, поща,  EasyPay, фото, адвокати, книжарница, агро-аптеки, 2 бензиностанции, сервизи за ремонт на автомобили и магазин за авточасти – ние също. През селото минава главен път от Републиканската пътна мрежа, който отвежда в полите на Родопа планина – при нас също, но отвежда до Сакар планина. Селото е географски център на четири града – Пловдив и Пазарджик /10 мин.  с автомобил/,  Стамболийски и Съединение /5 мин.  с автомобил/. Ние сме на 15 мин. от Бургас и на по час от Ямбол и Елхово. Има автобусна линия с градовете – при нас също.

Дотук с приликите. Сега нещата загрубяват, а не забравяйте, че мерим сили не с град, а село. За Цалапица има специална отбивка 2 километра от магистрала „Тракия“. За нас, ако не кажем, че сме от бившето Грудово, дори не са ни и чували. Селото има читалище  с 470 седящи места и танцов състав за любителите на народни танци с над 120 танцьора в него. Ние имаме по-малко читалище, а за бройката танцьори ….? Е нашите може пък да са по-добри, но и това не е сигурно …. , при това и кмета на селото е добър танцьор. В селото имат киносалон – ние дръжки. Заведенията са  луксозни като за голям град, но с ниски цени като за махлянска кръчма, имат дори рибен ресторант – а ние откъм такъв лукс пием студена водица, но затова пък по цени гоним столичните стандарти, за рибен ресторант да не говорим, риба  продаваме само замразена, щото сме далеч от морето. За красотата на селските дами се грижат осем фризьорски салона и четири студия за ноктопластика и маникюр – при нас …., е па нашите жени са си красиви и без подобни екстри. Мъжете имат освен ловна дружинка и две бази за спортен риболов -  ние пък си имаме река с крайбрежни боклуци и върбички украсени с найлонови торбички като коледни елхички. В селото има поликлиника, стоматолози, оптика, клинична лаборатория, в момента строят хоспис – и ние май ги имаме, ама докога не се знае. В Цалапица има стадион с писта и два мъжки футболни отбора – е водят ни само с един отбор. В селото има 30 магазина – при нас с бакалийките може и да ги стигнем. По главната улица на селото е разположен селскостопански пазар за пресни плодове и зеленчуци /местно производство - брани по зазоряване/, а при нас пазар само вторник и четвъртък с неизвестно кога и откъде брани, а местното производство е под въпрос?? Селото разполага с голяма ритуална зала, където се извършват годишно над 20 граждански брака- ние пък си имаме районен съд, където има по толкова развода. Само Цалапица има 72,7 кв.километра земя, от които много лозя, градини, оризища, и обработваеми ниви -  при нас след разпродажбата на общината, незнам останало ли е нещо. Селото разполага с действащо селскостопанско летище, което се ползва и за военни цели – ние летище нямаме, а военни само пенсионери останаха. Престъпността в Цалапица клони към нула – при нас има число пред нулата.

 

И накрая, преимуществото на ниските данъци и такси, данък на МПС на собственик регистриран в селото е с 43 лв. по-малко, от този на гр.Пловдив. Ниски застраховки, с 15 лева по-малко от тези в Пловдив – при нас Бургас не може да ни стигне по високи данъци на МПС, че и София са по-назад. Ние сме баровци заради нашия кмет-баровец и общинските му съветници-баровци. Баровци сме и баровци си избираме!

От къде ги знам тези работи ли? Ами от една рекламна диплянка: ПРЕДИМСТВОТО ДА СИ ЖИТЕЛ НА СЕЛО ЦАЛАПИЦА, която завършва така :

‘’Цалапица е едно живо село с много млади хора и с все повече желаещи да се заселят тук. Ако живеете, или желаете да живеете в Цалапица, информация за смяната на адресната Ви регистрация може да получите в Кметството.’’

За тях незнаем, но при нас новите адресни регистрации се ползват единствено за подобряване на изборните резултати и удържане на властта в Общината.

Отговора на въпроса вероятно сте си го дали сами. Представяте ли си, ако сравнявахме Цалапица с някое наше село, дори с най-голямото. Каква трагедия щеше да е! Накрая един съвет към кмета на една от най-големите български общини - Община Средец :

Кмете, стягайте се с регистрациите, или си стягайте багажа, че 36 гласа са малко! Ще паднете и без протести.

 

Баба Яга

Дата: 21.07.2020 г.