Електронен журнал за публицистика, сатира и обзор

Шарж


ЦАРИЦА ПАРИЦА – част 2

Полит-коректна приказка за възрастни – част 2

За новосъздаденото по всички правни канони царско семейство, първите 4 години  преминали в мирно съвместно съществуване. Царица Парица управлявала страната, а под строгия ѝ надзор наш Бочко-Тиквето, вече под името Цар Тикван Първи, денем се справял с проблемите на престолния град, а вечер отвреме–навреме със съпружески задължения, сред които и четенето на индиански приказки за лека нощ. Охраната на царската резиденция вече не била негово пряко задължение и той имал все повече време да се отдава на най-голямата си житейска страст – колекционирането на купюри и кюлчета, последните за предпочитане златни. Що се отнася до съпружеските страсти, те естествено и логично с времето били поохладнели и  царицата все по-рядко повдигала тази тема. От нейна гледна точка това не било чак такъв проблем, с изключение на липсата на неин царствен потомък, който да продължи ценната мамонова кръвна линия. Накрая Царица Парица решила, че 4 години изпитателен съпружески срок не е малко време и решила да направи околосветско пътешествие в търсене на екзотични приключения за подсигуряване на въпросния потомък. Тъй като хранела основателни съмнения в управленските способности на съпружеската си половинка, тя преобразувала едноличното си царско управление в парламентарно-монархично, но все пак от кумува срама назначила съпруга си Цар Тикван за Пръв Министър. След което се отдала на 10-годишна ваканция извън пределите на господарството си.

Обявих, че настоящата приказка е за възрастни, но познавайки неизчерпаемото детско любопитство и с цел да спестя неудобни въпроси към родителите, няма да ви разказвам за десетгодишните подвизи на нашата царица. Ще отида направо на събитията, случили се при нейното завръщане в царството. И ще започна с това, че въпросното завръщане се оказало почти невъзможно. Тикван бил поставил господарството под карантина и пиле не можело да прехвръкне границите ни навън, ни навътре. Но нашата героиня била твърде обиграна, че да бъде спряна дори и с нерегламентирани митнически хватки. Тя използвала като коз познанството си с презокеанския император Дони Трампа и влязла в царството си дегизирана като негов дипломат под името Хироу Мустакаша. За да не стават грешки предупреждавам, че за известно време ще използвам новото име и амплоа на царицата. Голямо било учудването на Мустакаша, когато видяла всичките си поданици маскирани и бягащи един от друг като дявол от тамян и вампир от чесън. Театрите били затворени и целия културен живот в царството бил на изкуствено дишане. Използвайки информационните възможности на новата си позиция, тя бързо се запознала с вътрешната ситуация в царството и осъзнала, че не толкова сексуалните вкусове, колкото хобито на Бочко-Тикван е следвало да бъде предмет на предбрачни консултации. За което било вече твърде късно. Воден от зашеметяващата си страст, през тези 10 години той превърнал  държавната хазна в обект на колекцията си. Много други колекционери трябвало да се разделят с личните си колекции, а на най-големият сред тях Василевски Набоцков се наложило да избяга в далечно пустинно султанатство. По-опърничавите, но не толкова далновидни поклонници на Царица Парица и прадядо ѝ Мамон Ненаситни, се оказали зад решетките на царските дранголници. С никой не се церемонял Тикван щом нещата опирали до хобито му. Оцелявали само такива като Угодан Беевски, които се стараели да допълват колекцията му с нарастващ темп на количествените параметри.

Мустакаша открила и друго неочаквано качество в Бочко-Тикван, той бил извънмерно суетен. Обичал да се кичи с всички регалии на царската власт и дори заменил герба на царството със собствен, на който държал всички да се кланят и целуват. Най-усърдните в това занимание назначавал за министри и щефове на вилаети, сред които и много човеко-женски персони. Последните задължително преминавали тест за лоялност без значение на физическите си и възрастови характеристики. Както вече споменах, Бочко и преди не обладавал изискани вкусове по отношение на утките и мисирките в обкръжението си. Разликата сега била не само в разширения обхват на въпросното обкръжение, но и в резкия спад в интелектуалните нива на утките и прочие други кудкудякащи твари, които отразявали собствената му простотия като в огледален образ. Що се отнася до човеко-мъжкото обкръжение на Тикван, то също преминавало тестове за лоялност. Даже по-тежки! Първо - трябвало да забравят, че са мъже, камо ли мъжкари и второ - непременно трябвало да демонстрират завидна простотия. В никакъв случай, и на никой, през ум не трябвало да минава, че някой е по-по-най от новоизлюпения Цар-Слънце. Що се отнася до обикновените поданици, те се топели като снежец на пролетно слънце. Гурбетчийството отново разцъфтявало право-пропорционално с растежа  на царската колекция. То нямало и как инак да е, всичко отивало в нея. За човеко-населението оставало, или да пасе трева, или да търси късмета си в чужди царства-господарства. Тези, които преминавали на тревна диета, логично започвали да уподобяват някои блеещи и цвилещи твари с всички произтичащи от това последици. Инак Тикван обожавал да обикаля градове, села и паланки и да си общува с блеещото вече нечовеко-население, особено след поредното подстригване. Той извършвал регулярно подстригванията, с цел нищо да не тежи на тези твари, сменили човешката си същност с растително-животинска.

Не било изненада за Царица-Парица, че неблаговерния ѝ съпруг е успял освен всичко друго да се сдобие с наследник от друга човеко-жена и с нея да го скрие в друго царство. Тамошните царски власти обаче го надушили и подложили на крайно неетичен дипломатически рекет, заради един нищо и никакъв палат, който даже не носел такова име. Не била изненадана царицата, но това не значи, че била доволна! Женското ѝ сърце кипнало в неблагородна ярост и тя отпочнала сериозно да крои план за детронирането на неблагодарния съпруг-узурпатор и възстановяването си на царския престол. Било явно, че на поданиците в царството не може да разчита, те даже нямало да я познаят, след дългогодишната им тревна диета. А царския административен апарат бил напълно подменен от Тикван и преминавал перманентно гореспоменатите тестове за лоялност. Единственият независим човеко-мъжкар, избран по стария парламентарно-монархичен ред, бил един любител на високотехнологични летящи джаджи, за когото имало съмнения, че шпионира Тикван дори в собствената му спалня, където освен всичко друго постъпвали и част от колекционираните експонати. Това било недоказано, но и постоянен трън в очите на Царя-Слънце. Въпросният господин Трън не се задоволявал само с пилотските си занимания, а не пропускал случая да отправя полит-некоректни шегички  към царствената човеко-мъжка персона и постоянно докарвал Тикван до ръба на нервна криза. Той бил единият, за когото царицата решила, че е естествен съюзник. Както и избягалият в пустинята Василевски Набоцков, нейна стара дружка от лудите по-млади години. Василевски също обладавал колекционерски страсти, но за разлика от Бочко-Тикван, имал аристократични изисквания и високи естетически критерии при подбора на сбирката си. Докато при Бочко всичко се свеждало до купюри и кюлчета, Набоцков боцвал и множество произведения на изкуството, културата и историята. Което не попречило на Бочко след като обявил Василевски за Обществен Враг Номер Едно, да присвои сбирката му и да я претвори в купюри и кюлчета по номинални пазарни цени. Това ясно потвърждавало, че природната липса на въображение при Бочко си останала на същото невисоко ниво, дори и под името Цар Тикван Първи, а после и Цар-Слънце. Слънчевото сияние на златните кюлчета докарвали Бочко до опиянение, което не било достижимо нито от високо-октанови варива, нито от орално-назалните и кръвно-венозни смески на криминалната фармакология. От вида на златото, обявилият се за Цар-Слънце слънчасвал като жител на престолния град след двуседмичен плаж на Слънчака. С годините слънчасването му придобивало симптоматика, подобна на дългогодишната преупотреба с продуктите на Крими-Фарма. От този факт решили да се възползват Царица Парица и нейните нови и стари съюзници, било то легални и нелегални. Независимо от мотивите и интересите на всеки един от тях, всички били обединени от идеята да съборят златния колос на глинени крака. Това, че краката били вече глинени се доказвало и от геополитическите проучвания сред вип-персоните на близките и далечни господарства, което давало допълнителен стимул на заговорниците. И техният кръг естествено се увеличавал по доказания принцип – има ли мърша, ще се нароят и мършояди. На всичко отгоре липсата на въображение е естествено свързана и с липса на елементарна прозорливост, в резултат на което Бочко си бил създал и враг, дори сред верноподаните на собствения му герб блюдолизци. Не кой да е от тях, а първия гербоносец!

Както би казал един покоен мавзолеец – назрявала революционна ситуация!

Бран Босилек: Ние живеем в тази ситуация, а относно това как ще завърши приказката, всеки може да пробва собственото си въображение и прозорливост! Понеже не обладавам чак толкова високи достойнства, аз предпочитам да не гадая. В едно обаче съм убеден - от финала на приказката ще зависи, дали ще ги има тази държава и този народ!

Дата: 02.07.2020 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



видяно 12676 пъти
назад

Коментари

Невероятно
Първата част е писана на 29 юни, а втората на 2 юли.Седмица след това започнаха протестите и вече 60 дни. Освен другите достойнства на ‘’приказката’’ бих дал най-висока оценка на прогнозата за назряващата революционна ситуация.

мнение:
Втората част не е по-добра от първата, а дава завършеност на идеята на автора, която е твърде актуална и се потвърждава от последвалите събития. Една добра приказка в действие и дано свърши с падането на Бочко Тиквата.


Кой и какъв е този Станимир?


Станимире, много си дълбок! Местната фауна на втория абзац вече е ..., като съветничките!

анализ
Втората част е даже по-добра от първата.


Ако желаете да напишете коментар, попълнете полетата



Име
Коментар
Въведете кода


видяно по ип 7641 пъти