Шарж
КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Дядо Коледа гледаше угрижено тавана в хола на скромното си жилище в центъра на Бургес. Мезонетът му бе подарък от жителите на Дрисландия през първия му мандат като дядо Коледа. В единия ъгъл на хола бе аранжирано аквариумче със семейство хипопотами, но то не се набиваше на очи. В другият ъгъл любимото му еленче Руди дъвчеше празнични бонбонки в кошарката си. Гологлавият старец изпъшка и хвърли поглед от терасата към старата си шейна 4х4 с два разпределителни вала, подарък от същите простоватички жители за втория му мандат. За всеки случай бе монтирал на шейничката и гъсенично-верижна ходова част, още не беше я изпробвал и му се свидеше да се разделя с нея. Последните 4 години в Дрисландия, сняг нямаше. Ето и днес 24-ти декември – 24 градуса над нулата и щъркелите почнаха да се прибират. Сега и за техните лайна трябваше да мисли, а те тарикатите не само не плащаха данъци, но и серяха върху шейната му. Покрай щъркелите се сети за гларусите и на тях зъб им имаше по същите причини. Грабна ловната карабина и от верандата тръшна няколко хвъркати досадника за освобождаване на напрежението. После полегна и отново впери поглед в тавана. Чудеше се какво да си подари за третия мандат от името на оцелелите Дрислевчани. Вече беше ги сурвакал предколедно с нови данъчни придобивки. Угриженоста му се дължеше на факта, че трудно връзваше общинския и семеен бюджет, а нуждите на вярната му Снежанка растяха в геометрична прогресия според традициите на родната ѝ Кукерландия. Не, че нямаше работа, работа, работа. Но послушната работна рая намаляваше от мандат на мандат. Личните му седем общински джуджета не бяха напълно достатъчни. Неговият приятел и спонсор, хлебният фермер от ЛапАландия му даде под наем две от неговите джуджета още на предния мандат, че с тях да свърже някак си двата края. В бонус му остана и самотното джудже от Дебелтландия така, че работна ръка се посвъртя. Но му трябваше някой истински мъж, акъл и съвет да му даде. Нищо, че джуджетата му и те го раздаваха съветници. И макар, че на вид някои от тях да изглеждаха като мъже, толкова усърдно проявяваха женствен характер, че ако не бе зоркото око на Снежанка, дядо Коледа щеше да им пробва джендъра. Но с нея шега не биваше. Снежанка бързо щеше да му замрази авоарите и да го остави да скита немил недраг по чужди коледни софри. Добре, че все още му имаше доверие, пък и беше наясно, че колкото повече транс-качества проявяваха джуджетата, толкова повече растяха рогата на еленчетата и се пълнеше семейния бюджет.
Изведнъж Дядо Коледа се сети къде да търси решението на проблемите по стара изпитана метода. Хукна към кенефа, седна на тоалетната чиния и започна да мисли с това , което най му се удава вместо главата.Преди беше си задавал въпроса, защо мисленето в кенефа му идва отръки. Сигурно задникът му си имаше свое самостоятелно, независимо от главата мислене. Не след дълго кенефната атмосферата рязко се смени и задникът му изпръца поредната си идея. Дядо Коледа стана рязко и въодушевено се огледа за биде. Беше забравил, че такова купи само на Снежанка, а тя на своите неща особено държеше. На работното място сръчните ръчички на джуджетата му го освобождаваха от отговорността сам да си бърше задника и бе отвикнал. Реши, че е време да се сдобие с персонално домашно биде и роботизирано джудженце. Не че служебните не бяха като мини-роботчета, но остава и тях да мъкне в къщи. Само че този харч бе дребен и не подобаваше за коледен подарък от верноподаниците му от Дрисландия. Трябваше да се мисли по-мащабно и в унисон с новото време. Това го върна към самогъзната му идея.
Три години по-късно:
Дядо Коледа отново се бе изтегнал в хола, но този път не гледаше тавана, а пода. Две сръчни мани-педи-кюрустки обработваха телесните му израстъци на коледно-музикален фон, а мощно-надарена масажистка се бе опънала на гърба му и с пръстчетата на краката му разтриваше дупарата. Тежко му беше на добродушния старец, но и кеф му беше. Чувстваше се като дядо Мохамед в рая на правоверните. Нищо не мислеше, само чувстваше и широко се усмихваше. Беше изключил всички телефони, само сателитния стоеше на една ръка разстояние, него не смееше да изключи, Снежанка беше тънкообидна. Точно сега не му беше до нея, но навикът е втора природа. Изведнъж сателита звънна, старецът го погледна и всичко му секна. От екранчето го гледаше строго КАПИ Ди Тути Дядоколедни Капи. Преди Капито да проговори нашият старец стоеше мирно. Глас гръмовен се разнесе и вкупом навън момичетата отнесе:
‘’Абе Дебил лаком. Като си решил за Коледа на Хаваите снежанката си да пращаш, не можа ли с яхтата да го направиш. Не можа ли по самолета като препоръчана поща да я изпратиш. Не можа ли на круиз да я пуснеш. Как можа бе Имбецил с подводницата си, тая работа да свършиш. И като подводницата поръчва, що ти беше толкоз голяма, че в Боспора да се заклещи. И как сега комшиите от тоя боаз да я вадят. Как сега да обяснявам на дядо Ю’зъл, че ний сме народ беден и нашта земя не му трябва. И как можа бе Идиот, спасителния люк толкоз тесен да го поискаш. Като ширината на Боспора не знаеш, параметрите на твойта не ги ли знаеш. Целият екипаж е вече навънка, но зарад нея, люка ще трябва да режат. А пък тоя паток Донъли ми се обажда, спасителни отряди от базите си да праща. Само Серго Путев си трае, разбрах, че е от смях припаднал. Кой ви избира таквиз тъпанари, срамотиите ви да сбирам! А ти си сбирай багажа и от погледа ми далече бягай. То и без това четвърти мандат няма да видиш, качвай джуджетата и Снежанка на подводницата и потъвайте някъде, че като се развихри румънския ураган Кьовеши и мен ще завлечеш на дъното.
Баба Яга и Недоразбран Босилек
Дата: 24.12.2019 г.
видяно 56473 пъти
назад