
Шарж
ХАЧИКО И МАНЧО
Чували ли сте историята на кучето Хачико, което било толкова предано на господаря си, че всяка сутрин го изпращало на гарата и всяка вечер в точно определен час го посрещало там? Наистина изумителна и невероятно звучаща история, но е самата истина. Както стана ясно собственото име на кучето е Хачико, който е най-славният представител на породата "акита-уни". Кучета, отличаващи се с изключителни качества, като интелегентност, лоялност, та защо не приятелство и другарство, на които много хора биха могли да завидят, ако притежаваха морално мерило, ценностна система и съвест.
Събитието се развива в средата на 20-те години на миналия век в град Токио. Собственикът на Хачико Професор Уено ежедневно пътувал с влака за работа и кучето всеки ден го изпращало сутрин, а след това се връщало да го посрещне на гарата точно в 5 часа след обяд. Един ден обаче професорът получил инфракт, вследствие на който починал. Кучето обаче било там и го чакало. И не само през този ден и на следващия, и на по-следващия - цели девет години Хачико напразно чакал своя приятел на гара Шибуя ... Чакал го е до самата си смърт. Днес на това място има издигнат паметник на ХАЧИКО! Именно този подвиг ни подтикна да потърсим и български аналог на героичното куче. Има ли в нашата мила родина, такива кучета при целия този остър духовен дефицит при самите хора? Поразровихме се из различни архиви и спомени, и ето, трудът ни беше възнаграден.
Ще имаме удоволствието да представим на вашето внимание кучето Манчо от породата "Мяу-бау". Представителите на тази порода се характеризират с лъскава козина, опрятна и добре охранена външност. Притежават широко отворена челюст и дълъг влажен език, който добре кореспондира с мекотата на погледа, когато гледат към господарите си (особено когато са наясно, че самите те са наблюдавани). Притежават дълги рунтави опашки, които приветливо махат, но умеят майсторски да ги подвиват, когато е нужно. Подобно на братовчедите си "акита-уни", "мяу-бау" са изключително интелигентни и даже значително ги надвишават по отношение на хитростта. Лоялността също не им е чужда. Изключително верни са на стопаните си и правят всичко за да им доставят удоволствие - носят им чехлите в леглото, вестниците в хола и особено в службата. Някои екземпляри са толкова добре дресирани, че дори са способни да поднесат с устата си чайник с хладка вода, когато господарят им се е облекчил (по голяма нужда ) и да я излеят на подходящото място без да пролеят и капка извън целта. Единствената дребна разлика между японската и българската порода е, че нашите кучета значително ги превъзхождат с адаптивността и ориентацията си. Те не само, че умеят да сменят собствениците и да служат на новите така както и на старите, но дори могат и сами да се продават и да определят цената си. Като най-ярък пример ще посочим легендарното куче Манчо, което е служило достойно на почти десет стопанина и въпреки напредналата си възраст, все още брани и отстоява поста си. Трябва да признаем, че "мяу-бау" притежават и една особена черта на характера, която е спорно дали е предимство или недостатък, но по-скоро е първото, поне по отношение носенето на текущата служба. Те с изключителен хъс лаят по предходните си господари и много бързо забравят, както номера на чехлите им, предпочитанията им за вестници, така и температурата на водата в чайниците. Но това е съвсем дребна и почти незабележима разлика.
Днес в община Средец съществува специален кучкарник с прилежаща към него генна лаборатория, ветеринарни специалисти и кинолози, които работят за развъждането и развитието на уникалната порода. От осведомени източници получихме информация, че ръководството на общината е отпуснало за обсъждане идеята да се издигне паметник на най-достойният представител на популацията, но до консенсус не се стигнало. Получила се страшна крамолия между конкуриращите се кучета и дори се стигнало до отхапани опашки и наръфани уши.
Ние искрено се надяваме, в най скоро време, кандидатите и комисията, да достигнат до единодушие и да излъчат фаворит. Поемаме ангажимента да следим развитието на дебатите по това изключително важно събитие и да свеждаме до вашето внимание най-съществените факти и детайли.
Станимир Димитров
ДАТА: 14.08.2019 г.
видяно 76276 пъти
назад
Коментари
I really wanted to construct a small comment so as to appreciate you for those great tactics you are giving at this site. My time intensive internet research has finally been honored with professional facts and strategies to go over with my classmates and friends. I would state that that many of us site visitors are definitely blessed to live in a good network with so many marvellous individuals with useful opinions. I feel extremely lucky to have come across your website and look forward to some more pleasurable times reading here. Thanks a lot once again for all the details. [url=http://www.goldengoosedeluxebrand.us.com/francy-c-19_29]golden goose francy[/url]
Да не сте случайно от Загорци?
Тази цветна порода много гейска изглежда.В наше село мастии много ама педита няма
Ivan
За този "Манчо" един мой познат казва, че устата му на лайна мирише от близане на кметски гъзове
Ivan
За този "Манчо" един мой познат казва, че устата му на лайна мирише от близане на кметски гъзове
Иван
Един мой познат казваше за тоя Манчо, че устата му на лайна мирише от влизане на кметски задници
кинолог
В Средец властва една единствена порода- МАСТИЯ! и като казвам мастия, нямам предвид древната и благородна професия "проститутка"!
Абетоя Манчо, що не си го писахте направо Станчо, ами си играете на партизански имена хахаха. Иначе те наистина са цяла глутница в нашата чиновническа община хахаха
не не е
това е селектирана герберска порода
въпрос?
Това специална грудовска порода ли е или е чистокръвна българска? МЯУ-БАУ