Шарж
СВИРАЧЪТ ОТ ГРУДЕЛИН /Полит-коректна приказка/
Имало едно време едно царство-господарство. То било управлявано от самодържеца цар Тиквен Първи, родоначалник на династията Борбони. След деветгодишни борби с политически-некоректните си партньори и опоненти и поредица възкачване и сваляне от трона, накрая той успял да обедини приятели и врагове на принципа ,,Пасти за всеки ще има’’. Настанал мир, или поне временно примирие и царството продължило по пътя на мирното съвместно съществуване и традиционна липса на стоково-парични ресурси за множеството поданици, назовано с гордото име Електорат. От електората то се знае на зависело нищо, защото във въпросната псевдо-парламентарна монархия от край време бил постановен един друг основополагащ принцип ,, Не е важно кой как гласува, а кой брои гласовете’’. Цар Тиквен Първи разбираемо за всеки могъщ владетел постановил персоналния си ГЕРБ за герб на поданото му господарство и съгласно горепосочения принцип назначил управляващи принцове на структуроопределящите вилаети и общини. Умен бил цар Тиквен, още през невръстните си години на съзряващ човеко-мъжкар той извършил литературен рекорд, прочитайки една книга от цели 100 страници печатан текст за не повече от 5 години. С този образователен подвиг заслужил уважението на предходния цар Монки Втори от династията на Кобурите, който го определил за свой наследник. Така от едно маргинализирано селянче с неособено претенциозно минало и амбиции Тиквен станал Царя Слънце. Естествено и логично било тогава той да произнесе изучаваната в учебниците прочута фраза ,,Държавата, това съм АЗ’’! В негова чест придворните композитори сътворили операта ,,Царят-Суперзвезда’’. Само едно нещо тормозело Тиквен Велики, липсата на подходящ наследник комуто да предаде царството и господарството. Но това е друга приказка.
Моята приказка няма да възхвалява държавническите и мъжкарски качества на царя, а ще ви отведе в една отдалечена от престолния град провинциална община, наречена Груделин. Поселището, център на общината носеща неговото име било градче от селски тип със затихващи икономически функции, разположено в полите на планина с екзотичното име Стрейнджа. Редките външни посетители на градчето оставали с усещането, че времето е спряло в синхрон с градския часовник. Управляващият принц, назначен от Царя Слънце, господарствал под името Жабон Втори, защото бил получил за втори път царската и електорална благословия. Което разбираемо било едно и също, първото определяло второто. Поради незавидната му интелектуална мощ и завидна комерческа комбинативност, местния принц-градоначалник /цар Тиквен да се славослови името му, все такива ги подбирал/ заслужил електоралния псевдоним Барам Първи още в началото на управлението си. През градчето Груделин протичала река, която имала капризния навик да излиза незаконосъобразно извън руслото си за ужас на крайбрежните жители. За тези си криминални прояви реката била наказана от градската управа, която канализирала и бетонирала презградското течение и от наземна я превърнали в подземна. Но в порив на снизходителност оставили рекичката да диша свежия планински въздух в горното си течение. Този инженерен подвиг коствал на данъкоплатците няколко милиона държавна валута и усвояването им било успешно реализирано от принц Жабон. Тогава той получил и заслужения си псевдоним Барам Първи, но като широкоскроен управник позволил на приближената си свита да бара втора.
Но непокорната река не се примирила с участта си да бъде подло загробена и продължила с опитите да излиза на бял свят при всеки удобен случай, когато всемилостивия Бог я дарявал с допълнителни водни ресурси. В тази титанична борба за свобода и справедливост реката получила подкрепа на част от местното двукрако природонаселение. Въпросното човеконаселение изобщо не страдало от липса на меланин в кожата и по рождение било дарено с не по-малко от 30 слънчеви бани. Тези щастливци били по душа веселяшко племе и също като реката били отхвърлили оковите на традиционализма, както и на регламентираното работно време. Живеели в палатков лагер извън урбанизираните градски територии в близост до горното течение на многострадалното речно образувание. Прехранвали ли се основно с плодовете на Майката Земя и от десетилетия се занимавали предимно с добив на цветни метали, които развитите им обонятелни органи надушвали от разстояние и в дълбочина. Но и природните богатства свършек имат и след като разкопало планината, освобождавайки я от излишното бреме, Меланиновото Братство останало без обичайния поминък и легнало върху плещите на обществената социална система. По изключение някои от тях се примирили с тегобите на стандартния работен ден и се включили в трудовия поток на ниско-меланиновите си съграждани при спазване на общоприетите легитимни порядки. Повечето обаче намерили пробойни в социалното законодателство и се отдали на най-древното за всички човекомъже и жени занимание свързано с био-производство на човекодеца. За които си приятни усилия получавали субсидии от джоба на работещите граждани, неразполагащи с въпросното свободно време и енергия в излишък. Тези жертви в името на меланиновото потомство, респективно увеличили и производството на био и небио отпадъчни продукти, които по естествен, или ръкотворен път попадали в неразчетеното за подобна инвазия канализационно инженерно чудо и позволявало на рекичката при всеки дъжд да излиза на бял свят за глътка въздух. Поставените пред перманентни изпитания крайречни жители ги направили обществено достояние и поставили принца-градоначалник пред нерешима дилема. От една страна той хранел чувства на благодарност и почти роднинска привързаност към верноподаното му меланиново братство, а от друга страна допълнителни пари за усвояване и обуздаване на непокорната река вече нямало. Цар Тиквен спрял кранчето на финансовите потоци, а местните такива били вече пресъхнали ведно с градския фонтан. Социалната система и тя скърцала, а меланиновите събратя продължавали да прииждат на талази при принц Жабон с искания за допълнителни субсидии от общинския бюджет, или осигуряване на безработа при съкратено работно време и високо заплащане, което фактически било същото. С това потвърждавали верността на стария природен закон, че всичко се движи по линия на най-слабото съпротивление. Поведението на реката съответствало с това на двукраките помагачи от палатковия лагер.
Но както в старите театрални пиеси, така и в нашата приказка един ден се появило решението на проблема в лицето на ,, Deus ex machina’’, на местен език ,,Бог от машина’’. Не се знае дали въпросната спасителна персона обладавала божествени сили, дали бил извънземен, или чуждоземен, но от нетрадиционно нениския ръст и пъстри одежди ставало ясно, че генома му е различен от този на мултинационалните поданици на общината и царството. Той се явил пред принца да се представи и в порив на несвойствено за един началник откровение, същия му споделил за непреодолимия речно-палатков проблем. Пришълецът с издайническо-професионалното име Свирача обявил на принца, че може да се справи с дилемата по изгодния за страните метод ,, И вълкът сит и агнето цяло’’, но поискал възнаграждение от 100 жълтици срещу услугата. Принцът бил неблагоразположен към даването на пари, поради което подскочил от престолчето си предизвикан от наглото щение. Но предвид природната си хитрост бързо се успокоил и широко-усмихнат протегнал ръка на новия си бизнес-партньор за да скрепят сделката с човекомъжкарско ръкостискане. Жабон вътрешно таял недоверие към способностите на Свирача, но се успокоил с мисълта, че от опит глава не боли, особено когато е чужд. Проумял, че не носи пряка отговорност за сделка без свидетели, от която винаги може да се отметне. Неглупав бил градоначалника и осъзнал, че при сполука ще пожъне лаврите на успеха, а при провал ще си измие ръцете.
За негова изненада обаче Свирачът се справил. Ще се изненадате и вие, как се случило това! Като професионален свирач той разбирал издълбоко тънкостите на двукраката душевност, особено при тези с висока степен на емоционално несъзряване като палатковите обитатели. Тези волни човекодуши обладани от любов към специфичните за тях племенни ритми при всяка появила се възможност се отдавали пламенно на денонощни танци и песнопения, традиционно придружени с нениска употреба на високооктанови варива, с всички произтичащи от това последствия, в това число и резките скокове на популационния градиент. Празнували с повод и без повод, определящо било желанието, а такова никога не им липсвало. Техните високо-децибелни изстъпления излезли извън рамките на палатковия лагер и за ужас на невисоко-меланиновите граждани се прехвърлили в централните части на Груделин. Това обаче не притеснявало принца-градоначалник, който прекарвал малко време в поверените му владения. Само веднъж се случило да се поядоса, когато в един крайно-неподходящ делничен ден градския съвет се събрал да приеме финансово-важен за градоначалника проект и ритмите прогърмели от близката кръчма. Вбесените и недочуващи съветници този път волно, или неволно строшили хатъра на принца. След което той изградил за лагеруващите Дворец на културата в поредния неуспешен опит да ги еманципира и интегрира в местната общност. Дворецът се превърнал от културно съоръжение в държан под ключ исторически паметник на фискалната глупост, или казано на електорален жаргон ,, пари за нищо’’. Всичко това Свирачът бързо установил след непродължително теренно разследване, което му дало и гениалната идея как да заработи стоте жълтици.
Още на първата музикална фиеста Свирачът се появил и предложил на събраните да ги отведе на място, където ще могат постоянно да празнуват, без да ги притесняват дори необичайно-толерантните царски и градски власти и без да си броят винаги недостатъчните валутни постъпления. След което засвирил на кларнета си култовия хит ,,Я елате пиленца при батко, да ви водя към купони сладки’’. Възторгнатата пригласяща тълпа събрала палатките и качена на еднокопитни впрягове, ванове и каравани тръгнала след новия си музикален Гуру в неизвестна посока. Лагерът се опразнил и необичайна тишина обхванала Груделин. Даже, когато петлите пропели това се сторило на децата като музика-господна. Впоследствие станало ясно, че Свирачът не отвел следовниците си в Царството на Мрака, както биха си помислили някои недотам-толерантни читатели. Той просто ги настанил на квотен принцип при техни събратя от други палаткови лагера в поселища с по-крепка икономическа система.
След което се върнал в Груделин да получи заслужената награда. В този ден уважителния принц-градоначалник присъствал на текущото месечно издание на Градския съвет. Когато видял Свирача скочил от трибуната и след братската прегръдка с него веднага разпоредил на ковчежника да донесе наградата. Наградата била връчена в луксозна подаръчна опаковка, но обладавала необичайно голям обем и притеснителна липса на достъчно тегло. Пред ребуса дали да прояви недоверие пред принца и съветниците, или да си тръгне с неясната представа какво има в опаковката, врелият и кипял в политическата некоректност Свирач се спрял на първото. Пред намръщения поглед на Жабон той разопаковал наградата си и установил 10 сребърни монети в малка детска кесийка. Изуменият Свирач се окопитил бързо и заявил: ,,Но това принце е измама, ние друго се разбрахме, парите да са жълтици, а не сребърници, и да са 100, а не 10?’’ Жабон почервенял, но замълчал. На помощ му се притекъл председателят на Градския съвет и като един истински Цицерон застанал в защита на своя принц и патрон с думите: ,,Уважаеми Свирачо, непознаването на законите ни не ви оправдава да отправяте обвинение към Негово Височество Принц Жабон! Нашият премъдър Цар, Негово Величество Тиквен Първи с присъщата му прозорливост постанови всичкото злато в царството да се прибере в личната му царска хазна като резерв ,,бели пари за черни дни’’. Оттогава разплащането е в сребро, но при запазване на номинала и наименованието. Затова връчената ви награда е жълтици, а не сребърници, както заявихте. Освен това неписаният закон на нашия владетел /да се свети името му/ е от всяка сделка да се отчислява такса в размер на 50 жълтици от всеки 100 за неговата и на свитата му издръжка. А според закона на нашия принц дължимото към него е 40 от всеки 100. Затова вие получавате 10, което е остатъка след направените отчисления.’’ Последвало включване и на изявената феминистка от дясно-центриското управляващо крило и шефка на ,,Комисията за защита правата на човекожените от нерегламантирани човекомъжки попълзновения’’, която довършила смаяния Свирач с думите: ,,И какви са тия безбожни хонорари бе уважаеми, за една свирня да искаш цели 100 жълтици. Аз за десетачка такава ще ти врътна, че свят ще ти се завие и за друга няма и да си помислиш!’’ Но и след тези думи Свирачът успял да се съвземе и направил на събраните предложение, което както се оказало, те не могли да откажат: ,,Предлагам ви тогава да изкупя опразнения терен на палатковия лагер с 10-те, тъй наречени от вас жълтици. В противен случай ще върна обратно бившите ви съграждани с бонус от допълнителни палаткови новодомци.’’
Принцът и свитата му изпаднали в шок от долнопробния полит-некоректен шантаж, но изправени пред опасността Свирача да не блъфира, накрая хвърлили картите на масата и играта приключила в негова полза. Идеята на Жабон да превърне опразнения лагер в ,,Център за дезориентация на мигранти’’ претърпяла крушение. На придобития терен Свирачът построил Вип-квартал за джендъри в неравностойно социално положение, но с над-равностойни фискални резерви, които след година го издигнали за нов принц-градоначалник. Този път и Царят не могъл да спаси любимеца си Жабон и свитата му. Оттогава излязла поговорката ,,Който не плаща, плаща в пъти’’. А бетонното инженерно чудо било реконструирано и успокоената река поела по открито русло в мир с крайбрежните жители.
Бран Босилек:
Този път уважаеми читатели босилека е бран от германска и американска градини. В заглавието и идейната основа на моята история са германската народна приказка ,,Свирачът от Хамелин’’ и нейната интерпретация от американския сатирик Джеймс Фин Гарнър, автор на ,,Политически коректни приказки за лека нощ’’. Извинявам се за некраткия си опит за полит-коректна приказка, но историите обичайно се пишат сами. Авторите сме само едни несъвършени клавишни манипулатори пренасящи ги до читателя, така че нося вина само за евентуалните грешки, но не и за количествените параметри. Както казах и предния път: Всяко попадение в действителни лица, места и събития да се игнорира! Но ако някой въпреки това се уподоби с конкретна приказна персона, при правилни изводи може да се опита да промени поне личната си история.
08.08.2018 г.
видяно 75503 пъти
назад
Коментари
Не са само вечер, а от обяд до след полунощ.
Тая вечер там пак има поредното циганско шоу, ако не ги чувате значи сте късметлии
Тая белчевата лакомия няма наяждане като му са толкова ценни клиенти циганите да им направи кръчма в махалата и да си ги дои там колкото иска.Знам, че ти е приятел кмете, ама от приятели най-много ще патиш.
Иванов
Да е по-ясно.-Музиката може да е по-силна.Това са последните изречени думи на младия полицай, които успях да дочуя,но самия него не разпознах.
Изложението ти на фактите малко прокуцва Иванов и затова попитах.Ти си знаеш какво си искал да споделиш, но според мене не е съвсем ясно и предполага различни варианти на случката.Това, че циганите всяка вечер почти си правят моабети е на целия град известно, но това че полицаите ги поощряват да подсилват какафонията е шокиращото и не става ясно дали са го направили, или ония са дигнали звука след като са си тръгнали.Друг е въпроса, че дори да е второто е трябвало да се върнат и да им прекратят празненството за назидание на всички останали.Пък това за главата на раменете ще подмина макар да е обидно.Мисля, че моята си е на мястото и засега ми служи добре.
Иванов
Всеки който има глава на раменете си може да тълкува случая на които станах неволен свидетел.Аз само изложих факта такъв какъвто си е .А да се стигне до там сигурно и на мен са минали подобни мисли.
Да разбираме ли Иванов, че ченгетата са насърчили мангалите да дънят яко музиката?Ако това е вярно значи разлика между едните и другите няма, все боклуджан марка.Да им е господ на помощ на живеещите близо до махалата при такиива блюстители на реда и закона. Ако останалите сме подложени на циганския чалгаджийски терор от Авеню само в почивните дни за българите около Цора почивен ден няма.
Иванов
Вчера 22 08 около 21:20-25ч прибирайки се под звучните ориенталски ритми в района на Цора се натъкнах на интересно събитие.Миг преди да достигна пред горепосоченото място пред него спря полицейска патрулка.При настъпилото затишие ясно се чу строгия полицейски глас.-Кой е виновникът за това тържество?Видимо смутен пред него застана млад мъж.-Музиката може да е и по-силно, дочух сред засилващите се ритми и овации продължавайки пътя си към центъра.На няколко метра пред Авеню патрулката ме подмина и спря.; Време е за кафе"си помислих и поогледох масите.А там давейки мъката си на най-бедните и най-онеправдани братята роми поглъщаха промишлени количества алкохол под акомпанимента на не дотам силна музика в сравнение с другата разбира се чалга.-За мен тук мястото няма, си казах на ум и продължих пътя си с идеята да го споделя с всички читатели на този сайт.
Дядо Иван
Чини ми се, че не само ти сакаш челедта ти ба се образува у нашиют град.Надеждата ни е именно у вази младите да срувате нещо то нашиют живот кучета го яли унуците и те завършиха у Бургас и фанаха пътю кой към София, кой към Варна, кой у Пловдив не сакаха и те с ромите да учат.То таквоз име ром нема сичкото си е баш цигани вари ги печи ги все на лисунгер мирише.Свирачу мой да ги разкара но додат ли изборите они пак ще довтасат затуй и свирачу не сакам и сите кат него що моат да прилъгват мангалите.
Бунтар
Позна, дедо Иване! Сравнително млад съм още. Ама невръстни дечиня имам и не сакам у циганско училище да учат и кючеци да маат. Обаче не ща и у бургас да ги карам, щото сите ако си водим дяцата в Бургас на училище, значи града ни цигански изцяло ще да стане! И само кмета и людете около него ще са по- бели. А това си е предателство! Към род, родина и българщина! Е те затуй требе у Дрисец за управниците да има бой, е..ан и сръбска музика! Пардон- циганска, поради особеностите на етническото разпределение у града ни. Или по- точно ромска, щото требе да сме политкоректни!
Дядо Иван
Ех, чедо, чедо види се, че си младо и негоряло не видиш що ти думам.Срещу ръжено не се рипа.А иначе арно мислиш и ако сакаш да изриташ дебелиют гъз то требува другата есен да собереш родата,майлата и всички дружки що имаш и си изберем по-убав,но не по красота, градоначалник.И Ази ша помагам са що могам.
Бунтар
Дедо Иване, съвсем неиносказателно ще го кажа. Требва да си размърдаме дирниците от кафетата, кафенета и кръчмите. Да отидем всинца на мегдана, да ревнем гороломно и да ритнем мъжката градоначалника по дебелиот г..з! И при всяко съмнение за далавера и кражба да пишем до прокуратура, омбудсман и областен управител.
Станислава Узунова
Баш! Изключително много се забавлявах, докато четох и препрочитах приказката! Браво, Бран Босилек! Малко ми е неудобно, че се смея, щото е самата истина приказката и като се замисля.., никак не е смешно, ама.. :-) Аз мисля, че макар и трудно, а може би за повечето изглежда дори невъзможно, сме ДЛЪЖНИ да потърсим отговорност на тези, които ни докараха до тук! Това обаче може да се случи само ако сме ЗАЕДНО, иначе нищо не правим! Дали ще го проумеят някога това повече хора? Много ми се иска да се случи!
Дядо Иван
Убаво думаш бунтарче,но буна се струва с приятели а не с предатели.То сега всеки гледа да те прекара изозадце ели щом се дума за пари и власт.А щом си на власт и имаш пари все ще се намери някой да те отърве.
Възмутен
Белчев да си прекръсти заведението на Ромска среща.Всяка седмица оттам ни проглушават ушите с кючеци и долнопробен фолк.Разбирам, че и циганите трябва да празнуват но поне някакви правила и съобразяване с време и сила на звука трябва да има.Отгоре на всичко и обиди като гяури и други мръсотии към нас българите.Щом аз ги чувам и полицаите няма как да не чуват но никакви ги няма, а пък за общинарите да не говорим.Като си имат ромски клуб нека там да правят сватбите, кръщенета и друго.
Браво Бунтар, харно го казваш, но как да стане не казваш?
Бунтар
Братя и сестри! Стига сме си говорили иносказателно. Преливане от пусто в празно е това. А и хора които да схванат иносказателното в Груделин почти не останаха. Време е да си го кажем директно! За градоначалника средецки- ПРОКУРОР и ЗАТВОР!
Дядо Иван
Прочетох приказката с героите от нашиут вилает не два а цели три пъти и ми се стори арна.Немой обаче свирачу да ми оди и да собира всичкото мангал и новото джендар, по моему педраси,и да ми думат що треба и не треба и да печелят власт.Требува сами да си засипем жабешкото блато со трошляк и камене туй думам и Ази.
Бургаски поздрав
Една мрачна немска приказка е сюжетно и стилово преобразена в сатирично литературно-политическо творение. Актуално, оригинално и най-вече смешно! Не споделям мнението на първия коментар, че изложението е дълго и отегчително. Напротив, от първия до последния ред е поддържан пулса на интригата и възходящото напрежение, а развръзката с наградата е неочакван и коренно различен от оригинала. Езикът и словоформите също са нетипични, но интересни. Обвръзката с национални и местни персонажи е добре поставена. Просто съм възхитен. Прочетох и Готованско царство, което също е добро, но тука нивото е много по-високо. Заслужава национално представяне, което няма да се случи чрез този малък сайт, но въпреки това усилията на пишещите в него заслужават уважение.
Клисаря
Убийствено чудесен разказ. Направо ми иде да дрънна камбаната, да се кача на камбанарията и оттам на висок глас да прочета тая политкоректна приказка. Та всички жители на Грудерин да я чуят! Браво на Бран Босилек!
Фригидна
Край на болестта ми.Изпитах оргазъм от статията.
Не му правиш реклама,.................
Баснописец
Бран Босилека не корете.....?
Добро е
Но последния не е разбрал нищо.
Баснописец
Бран Босилека не коректен,а приказката дважди прочетете и края и запомнете.За други билки не ходете а 100 камъка вземете отчисленията направете и в блатото ни ги хвърлете.Тъй от Жабокът и свитата му ще се отървете.А с останалите 10 Свирача прогонете.
Бледолик гражданин
Бравоо SOS! Очаквам след няколко месеца друг край на приказката. Цар Тиквен Първи и Жабон Втори се озовават в Беленей, например... Продължавайте все така!
обикновен гражданин
Поздравявам ви! Друг път пишете по болните въпроси по-стегнато и кратко! Изложението ви е правдиво но много дълго и отегчително. Стреляйте кратко и точно! Дерзайте! Тиквун е вече за затвора.