Електронен журнал за публицистика, сатира и обзор

Обзор


НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ - КУРШУМИТЕ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ ОТКРИТИ

Представете си един човек , който върви бавно през тъмен тунел,  представете си войниците, които го водят и бутат навътре. Той е с превръзка на очите,а техните са широко отворени - трябва да внимават, трябва да следят.  Човекът минава бавно през тунела, стъпва тромаво, сигурно е уморен, вероятно му е и студено, а е месец юли... Всъщност можеше  и да е март, можеше дори да бъде януари... За смъртта няма месеци, няма дати, сезони, години! Календарът става особен когато те водят на смърт...  Превръзката на очите му - тя е важната подробност!  Можеш ли да ослепиш  зрящия като му завържеш очите, ще успееш ли да го принудиш да не вижда, след като натиснеш спусъка и куршумът удари в сърцето му? Така ли мислят палачите, в  това ли вярват съдиите, които командват ръцете им? Така ли са мислили тези, които са изгаряли книги с ритулни клади?

А тия войници, с широко отворени за вярност и дълг към дисциплината очи, какво виждат? А Какво вижда човекът с превръзката на очите?               НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ - роден на 7 декеври  1909 година в град Банско. Син на Йонко Вапцаров и  Елена Везюва.  Учи в гимназията в Разлог, след което завършва "Морското машинно училище"  във Варна. За разлика от други именити български поети като Пенчо Славейков и Гео Милев, не е посещавал  западновропейски  висши учебни заведения. Няма исторически данни, които да твърдят, че е повлиян и оформен, съобразно  модерните (тогава)  тенденции на европейската литература и поезия. Знае се, че на възгледите му на социалист повлиява Борис Майлер. Това, че пътят му на израстване не е преминал през Сорбоната, не пречи на повечето съвременни, наши и чужди литературоведи да говорят за него като за единствения български поет, достигнал с творчеството времето си. Не поетичното време на българските си съвременици, а епохата на европейските си братя по могъществен талант! И всичко това без да е завършил висше образование. Учил се е само от български учители  и само в България. Днес Вапцаров е познат на целия културен свят, обичащ поезията. Неговите стихове са преведени на над 80 езика. Сега е български поет и герой (въпреки хилавите опити на някои конюктури да го извадят от учебниците по литература). Днес Вапцаров е ВАПЦАРОВ! 

              Но нека още веднъж ви помоля да си представите... Представете си друг тунел, не тоя който води към разстрела на поета, а онзи който води към светлината на поезията. Представете си младият Никола, който е написал първата си книга, озаглавил я "Моторни песни" и я разпратил на всички изявени членове на тогавашния СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ. Какво мислите, че се случва? Повечето въобще не му обръщат внимание, но някои от тях - тия с по- благите сърца, му връщат стиховете "изподраскани" - зачеркнали са почти всичко написано от него с тънки, елегантни  линии, но са добавили дебели поучителни рецензии, как не е поет и как не бива да се занимава с това непригодно за него изкуство! Никола отказва да им повярва. Не променя нито ред, нито дума от стиховете си. Жена му Бойка, тегли държавен заем, с който Вапцаров плаща отпечатването на книгата си - в най обикновена печатница, не в издателство! Никой не желае да допусне до тогавашните книжарници книгата на НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ, за който сега знае целият просветен свят! После ли ..., после е ясно. Авторът на "НЕ БОЙТЕ СЕ ДЕЦА" и "ПИСМО", човекът, който е вярвал, че трябва да се пребори за един по-справедлив свят, е заловен при една акция на службите на Никола Гешев. Подведен е под отговорност по "много лош член", както се изразява самият цар Борис III, за който се твърди, че е посещавал дома на баща му Йонко Вапцаров (така се говори и за Елисавета Багряна)... Твърди се, че писателят Елин Пелин се е опитал да се застъпи за поета, говорят, че Багряна е изрекла пред съда "Може и да е поет, но аз не разбирам тази поезия."

 ... И тя не лъже, думите с които Елисавета Багряна е осъдила НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ на смърт не са лъжа! Тя наистина НЕ Е РАЗБИРАЛА! И след съда, дошла присъдата, след нея - тунелът и взвода за разстрел! А там...

 

"А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!"

и ПОСЛЕ... 23. 07. 1942...

 

Станимир Димитров

 

 

26.07.2018г.

 

 

 



видяно 70665 пъти
назад

Коментари

Респект
Скоро не бях чел нещо такова. Нищо общо с елементарните опити за анализ в училище, правени от агресивни кокошки, рожби на великото БъСъУ.


Ако желаете да напишете коментар, попълнете полетата



Име
Коментар
Въведете кода


видяно по ип 9595 пъти