Днес, или вчера е този ден? Ние като верноподани граждани на Европейския съюз трябваше да го отбележим вчера 8 май. Както преди като верноподани съюзници на Съветския съюз го отбелязвахме на 9 май. Но в народната памет и навици Денят на Победата продължаваме да тачим по старому с един ден по-късно, сиреч днес. И Денят на Европа, който също е днес остава в тъча на общественото внимание и традиции. Кашата с Денят на Победата е пълна и от друга гледна точка. Ако трябва да се ръководим от историческата хронология и логика, денят на победата над нацистка Германия трябва да е 7 май, когато началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел подписва капитулацията пред западните си противници, които я считат за влязла в сила от следващия ден и тогава я отбелязват. А на 9 май на Кайтел се наложило да я  преподпише и със съветските си противници, които решават тогава да я празнуват. Другото масово объркване с този ден е, че някои го обявяват напълно неоправдано за край на Втората Световна Война /ВСВ/. Ако пак се обърнем към историческите факти и хронология ВСВ следва да се счита за приключена с капитулацията на Япония, която е на 2 септември в същата 1945 година. След като ,,добрият’’ американски дядо Труман праща в небитието цивилното население на градовете Хирошима и Нагазаки. Забележете, че това се случва независимо от заявеното съгласие на японското правителство за безусловна капитулация. Но на дядото много му се е искало да види как действа пустата атомна бомба, но не нахалост в пустините на Невада, а върху живи хора в качеството им на лабораторни мишки. Сега на щатския престол седи един друг Мишок, или Паток ако предпочитате, на който май също му минават подобни мисли през склеротизирания гладък мозък.

Повечето от казаното по-горе може да намерите с помощта на един чичко, превърнал се в пръв приятел на световното народонаселение. Добрият чичко Гугъл, който също ще Ви каже почти всичко, стига да зададете правилните въпроси. За което е необходимо да притежавате поне някакво базово образование и си направите труда да полюбопитствате. Добре, че го има въпросния чичко, който недай боже да пукне при някой електронен срив на глобалната информационна система и всичко живо ходещо на два крака моментално ще оглупее при неговата смърт. С изключение на човекоподобните ни роднини и племената на гъза на географията, които се борят всеки ден за насъщния и не им е до компютри и други подобни екстри на модерния свят. Но това е друга тема, изискваща специално отношение и внимание. А аз направих настоящия преамбюл като увертюра към днешното солово изпълнение:

Дни на Победа ли са действително 7-ми, 8-ми или 9-ти май? Или са дни за световен траур в името на жертвите от Втората Световна Война? Която руснаците и повечето бивши съюзни републики на бившия Съветски съюз тачат с името Велика Отечествена. И може ли тя да се нарича с това име? Това са въпросите, които задаваме и на които ще направим дилетантски опит да отговорим. Без да натрапваме никому мнението си. Всеки може да мисли. Но без да се задават въпроси отговор няма да получите дори и от чичко Гугъл и електронните му колеги. Сещам се за един разказ на американския писател-фантаст Робърт Шекли, чието заглавие различни преводачи превеждат не само по различен начин, но и в противоположен смисъл. Като ,,Задай глупав въпрос’’, или ,,Правилен въпрос’’. И двата превода, колкото и невероятно да ви прозвучи са верни. Първият е в буквален смисъл, а вторият в преносен, предвид съдържанието на текста. Който реши може да го прочете и услужливия Гугъл може да му го предостави. Поучително разказче е и от него ще разберете, че има и въпроси без отговори. Такива, които не подлежат на логично-словесна, или математическа формулировка, а трябва да почувствате. Но да се върнем към моята игра на въпроси и отговори за тези читатели, които проявят интерес по темата.

Дали войната между Съветите и нацистка Германия може да се нарече Велика Отечествена за първите? Исторически факт е, че Германия противно на установеното мнение е обявила войната спазвайки дипломатическите процедури. Освен това войната е обявена в отговор на струпването на мащабни военни формирования на Червената армия по протежението на цялата съветско-германска граница и границата на германския съюзник Румъния. Която е най-големия европейски производител на нефт, захранващ германската промишленост, в това число и военната. Хитлер е доказан агресор, но такъв е и Сталин. Не трябва да се забравят историческите факти предшестващи сблъсъка между двата военни колоса. Съветите преди това анексират независимите и неутрални Литва, Латвия и Естония, под предтекста на осигуряване на безопасността си и налагат там ленинско-сталинския комунизъм със всички произтичащи от това екстри. Като масови убийства и заточения в концентрационните лагери на ГУЛАГ на интелигенцията, заможното селячество, духовенството и други прогресивни персони и прослойки, създаващи основата на просперитета на националните държави. Който си мисли, че пионерите в създаването на концлагерите са нацистите греши. Пионерите са съветските комунисти-интернационалисти, нацистите впоследствие ползват техния челен човеконенавистен опит. Което естествено не ги оправдава, но и челниците не са за оправдание. Съветите освен това водят и война с Финландия, от която откъсват погранични територии, което впоследствие превръща тази страна в естествен германски съюзник. И накрая анексират и Северна Буковина, по подобие на нацисткия аншлуз на Австрия и анекса на Судетската област на Чехословакия. Към началото на съветско-германския сблъсък по-голямата част от Европа е под германска окупация, или влияние. Ликвидирането на полската държава и разделянето и между бившите съюзници Хитлер и Сталин, както и съветските анексии на прибалтийските републики създава обща граница между тях и предпоставки за последвалия въоръжен конфликт. В който Германия изпреварва Съветите с броени седмици, или дни, а според някои изследователи само с един ден. Което се оказва катастрофално за изнесените напред в подготовка на нападение военни формации на Червената армия, която не е имала готовност за отбранителни действия и попада под ударите на нахлулите изненадващо германски дивизии. Казвам изненадващо не защото войната не е обявена, а защото Сталин до последно не е вярвал и допускал Хитлер да се осмели на такова нападение, въпреки разузнавателните данни доказващи това. Но и Хитлер под угрозата на нападение е предпочел да го направи първи и е успял да изпревари Сталин. По повод плана за нападението е казал в прав текст е на видния италианския фашист граф Галеацо Чано: ,,Аз графе нямам избор’’! В резултат на германското нападение съветската авиация е бомбардирана и унищожена от германската още в първите часове на войната, без да успее да излети от изнесените напред летища. Настава дезорганизация и хаос в готвещата нападение Червена армия довела до разгрома на отлично подготвените кадрови съветски съединения. Темата защо и как се случва това е обширна и не е за една статия. Съветския съюз побеждава в крайна сметка поради огромния си мобилизационен потенциал и материалната помощ на САЩ и Великобритания. Но заплаща тази победа с цената на милиони жертви. Много над официалните 20 милиона. Въпросното число влиза в оборот след разговор между Хрушчов и Кенеди, на който любопитния Джон задава въпрос на Никита ,, Колко жертви дадохте през Втората Световна, 20 милиона ли?’’. На който въпрос получава потвърдителен отговор. Ако Кенеди беше попитал за 30 милиона, вероятно щеше да получи същия отговор. Истината е, че досега официална статистика на жертвите дадени от народите на Съветския съюз няма. Няма, защото истината може да се окаже много по-грозна. Тази кратка ретроспекция на предшестващите конфликта събития бе необходима за да се направят правилните изводи.

Съветските комунистите са нямали Отечество! За тях жертвите не са били от значение. Нито тези в кръвопролитната Гражданска война, чрез която налагат терора си, нито тези при колективизацията и чистките. Комунистите нямат съотечественици. Не ги е интересувала гладната смърт на милионите собствените граждани, в това число и на малките деца. Комунистите са Интернационалисти. Те са граждани на Света, който са имали намерение да поставят под диктатура чрез войни, изнесени революции и държавни преврати. Това е била и целта при създаване на Комунистическия Интернационал. Чрез въпросния Коминтерн е трябвало да се наложи марксистко-ленинско-сталинската идеология за диктатурата на пролетариата. С което и той да бъде заробен, чрез трудови лагери и ред други луксове на социализма. Нямаме предвид масата обикновени граждани с партиен билет. В България например въпреки икономическите извращения, лагерите като Белене, цензурата и други може да се каже, че социализмът е бил с по-човешко лице. Но в Съветския съюз преди и по-време на войната не е било така. Затова са и дадените масови жертви от велики исторически нации ката руската и украинската. И на по-малките приобщени със силата на терора.

Това е причината този ден да не заслужава определението Ден на Победата. Защото победителите са платили жестоката цена на раните отворени и все още незарастнали десетилетия по-късно. Правим поклон пред паметта на жертвите защитавали своите майки, бащи и деца от германския фашизъм. Но те са дали живота си за друга една мракобесна идеология, подобна на нацистката. И това трябва да бъде казано и разбрано. Тази война е била Отечествена за жертвите, но не и за подбудителите комунисти-интернационалисти, които дават това определение за да скрият кръвожадното си лице и грехове пред света и поколенията. И измислиха военните паради за демонстрация на почит към жертвите и ветераните. Които продължават и до днес. Въпреки че Съветския съюз е в историческото минало парадното дрънкане на оръжия в Руската федерация продължава до днешния ден.

Не съм русофоб нито антипутинист. По скоро съм Анти в отношението си към тероризиращия света и мира на планетата войнстващ американски глобализъм. Който от десетилетия нарушава всички дипломатически и икономически норми в отношенията си с останалия свят, в това число и Русия. Анти съм към Тръмп и администрацята му, които с действията си поставят Земята на ръба на мащабни военни конфликти и ядрен апокалипсис. Но съм наясно, че нито парадното, нито реалното дрънкане на оръжие е от полза за мира. Мисля, че историческите поуки не просто са забравени, но даже не са направени от участниците в световния въоръжен конфликт завършил преди малко повече от 7 десетилетия. Което може да се окаже фатално и с летален за човечеството изход. Наясно съм, че с тази статия, която едва ли ще прочетат повече от 100 човека не съм в състояние да предотвратя тези реални последици от вироглавието на световните лидери. Но изпитвам вътрешната потребност да го кажа, защото мисля, че ако всеки направи своето малко усилие за запазване на мира това би могло да се случи. Може да звучи по детински наивно, но мисля, че и ролята на политиканстващи наблюдатели е още по-наивна.

Първата Световна война е разпалена от имперските амбиции на големите европейски монархии с локални и колониални интереси. Втората предизвикаха комунистите-интернационалисти и идеологическите им събратя национал-социалисти и фашисти. На път са американските и европейски глобалисти да предизвикат Трета. Ако мислите, че има съществена разлика между интернационалистите и глобалистите, грешите. Разликата е във формата на двете понятия, но не и в съдържанието. Отношението и на едните и другите в пренебрегването на националните интереси на отделните държави е едно е също. Оттам и последствията, стари, настоящи и евентуални бъдещи.

Ето затова възприемам днешния ден за Ден на Траур към жертвите през Втората Световна Война. Ден за преоценка на миналото в името на бъдещето. Защото победата над нацистка Германия е била пирова победа за народите на бившия Съветски съюз и настоящата Руска федерация. Победа равнозначна на поражение. А пораженията никой не празнува. Но равносметката от тях трябва да се прави. И историята трябва да се чете и препрочита. Само истинската вярна история може да предпази човечеството от повтаряне на старите грешки. Но тя в по-голямата си част бива скривана от масовия потребител на информация за да се приспи негото съзнание. И дори чичко Гугъл не е в състояние да помогне.        

 

09.05.2018г.