Според американския антрополог-еволюционист Робърт Карнейро 98,90 % от човешката история е преминала без наличие на дори и примитивни форми на държавно управление. Колкото и невероятно да звучи тази цифра, тя е даже по-голяма. Защото е базирана на предполагаемото начало на човешката история преди около половин милион години. А последните открития в антропологията издърпват въпросното начало далеч по-назад във времето и тази тенденция вероятно ще продължава. Всъщност точните проценти не са толкова важни, посочихме ги просто за сравнението, че само около 1 % от човешкото развитие е било под форма на някакъв тип държавно устройство. Според официалната история първите наченки на такова се появяват при шумерите в древна Месопотамия преди около 5 000 години, после при египтяните и т.н. Това също не отговаря съвсем на истината, понеже последните открития на българските археолози изтеглят тази датировка с над 2 000 години по-рано. Фактът, че на територията на България е съществувала една от най-древните, а може би и първата човешка цивилизация, вече макар и трудно си пробива пътя в световната археология и историография. Но все още в учебници и справочници присъстват старите неактуални тези. Целта на настоящата публикация не е да напомпим чувството си за национална гордост, макар че и от това имаме спешна нужда. Нито ще пишем по перманентно пренебрегваната и отхвърляна от официалната история, теория за автохтонния, тоест местен произход на българския етност, която доказва, че сме потомци на първите европейци, а територията ни люлка на първата световна цивилизация. Това някой друг път. За съжаление същината на настоящата тема в никакъв случай не дава повод за гордост:

 Ако се направи анкета относно функциите на държавата ще се получат множество отговори, различни по формулировка, но близки по съдържание. Ще се учудите обаче, че функцията на държавата е само една, или поне може да се вмести в единна кратка формулировка, поради което в заглавието на публикацията си използваме единствено число. А тя е ДА ОСИГУРЯВА КОМФОРТ НА СВОИТЕ ГРАЖДАНИ! Сиреч УДОБСТВО. Използвахме чуждицата, а не българската дума, защото така е по дефиниция, а и комфорта включва в себе си по-голям терминологичен обхват, в това число благосъстояние и даже щастие! За щастието няма да говорим, въпреки че според американската конституция едно от правата на гражданите е правото на щастие. Според нас щастието е в по-голяма степен субективно светоусещане, отколкото следствие от обективната конюнктура. Човек може да е щастлив с малко и нещастен с много. Имането не е определящо! Но това е също друга обширна тема. Нека  сега се върнем на Комфорта и дали Българската Държава ни го осигурява, или поне прави ли такива опити?

Какво включва въпросният Комфорт? Отговорът на този въпрос може самостоятелно да си даде всеки, изхождайки от най-важните житейски нужди, чието удовлетворяването ни кара да се чувстваме добре и в удобство. Е, няма как и да мислим като готованковци, че всичко що хвърчи се яде и ни се полага по рождение. Полага се и да се понапънем, давайки и от себе си. Защото Държавата няма как да ни осигури всичко според потребностите. Това беше според една друга теория която прокламираше девиза ,,От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите’’. Тази на пръв поглед привлекателна идея, всъщност е безумна и нагла! Не е редно да се иска от способните да работят и сътворяват блага, а паразитите да ги ползват на равна нога с тях, че и повече. Защото ако се замислите потребностите нямат край. Да вземем за пример само нежните си половинки. Те милите вечно имат нескончаеми потребности, като се почне от бита и се стигне до бижутата. Мъжете не сме по-различни, различни са само потребностите ни. И задоволим ли едните веднага се появяват нови и по-големи. Развитият социализъм замина в небитието, но останките на такова мислене все още битуват сред нас. Особено в политическите кръгове, чиито потребности растат като глави на хидра. Затова и близо 30 години след промените, собствената ни държава продължава да е псевдо-демократична и с псевдо-пазарна икономика. Комунизмът си отиде, но комунистическия паразитизъм остана. Остана и наследството от прекомерна полицейщина и бюрокрация, намесата на държавата в ущърб на легалния бизнес и грабежа на национални богатства. Няма да е пресилено да кажем, че живеем все още в комунизма, само че без старите придобивки като относително спокойствие, ред и сигурност, добро образование и здравеопазване. Но сега поне ги няма опашките по магазините. Затова пък има гладни и бездомни хора. Защото, както е в един клиширан лаф: ,, Кой, каквото и да ти говори, нещата в крайна сметка опират до пари’’! А много, нямат и минимално необходимите. На теория отчитаме икономически растеж и висока заетост, а на практика  населението прогресивно обеднява. И все повече хора се озовават на ръба на бедността и под него. А обществените блага се съсредоточават в ръцете на все по-малък брой богати и свръхбогати хори и те не са най-способните. Средната класа е съвсем на изчезване, защото на инициативните представители на нацията е отнета всякаква възможност за предприемаческа дейност. Те, или стават трудови роби на богаташите, или бягат. Преди от комунизма, сега от посткомунизма. И нацията губи локомотивите на прогреса, деградира и се превръща в послушна тълпа.

Ще използвам случая да попитам големите ни богаташи и политици: Защо ви трябват толкова пари? Безсмъртие ли ще си купите, или световна власт? Имате ли очи да видите бездомните, гладуващите по казаните, проституиращите, просещите деца, инвалиди и стари хора? И човешки ли са тези очи? И щастливи ли сте сред заобикалящото ви нещастие?

Защо е така? Защото държавата не изпълнява функцията си! В основата на комфорта, като нейна функция е сигурност и възможности на гражданите за икономическа инициатива. Но при положение, че гражданите не се чувстват сигурни за живота, здравето и собствеността си, икономическата инициатива се превръща в химера. Нещо повече, държавата поставя всякакъв тип спънки за тези, опитали да реализират такава. От законодателни, политически и лобистки до официален и неофициален рекет. С което се превръща в Обществен Враг N:1за своите граждани. Не е пресилен извода. Всеки, който си направи труда да прочете основния закон на страната ще достигне и сам до него. Гражданите изпълняват задълженията си по Конституция, но държавната власт действа антиконституционно и против интересите им. Ние даваме своя дан към държавата, плащайки непосилни данъци и такси, които се роят и набъбват всяка година. А в замяна не получаваме това, което Конституцията вменява на Държавата. И така Основният Закон на Републиката се превръща в топ тоалетна хартия. С която си бършат задниците речовитите ни управници. И от едната и от другата страна на политическите полюси и център. Ще посочим за пример само няколко абзаца от Българската Конституция:

Трудът се гарантира и защитава от закона. ; Частната собственост е неприкосновена. ; Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. ; Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. ; Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона. ; Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. ; Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона. ; Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. ; Всеки има право на образование. ; Основните права на гражданите са неотменими.

Има и други. Всички те законодателно вменяват основната функция на Държавата за осигуряване комфорт на гражданите. Така че, ако някой си е помислил, че говорим празни приказки, нека сам си отговори, кое от горния текст се изпълнява? Ние желаем да живеем в добре уредена правова държава. В която да се спазват законите. Което от своя страна ще ни гарантира мечтаното спокойствие, ред, сигурност и свободна инициатива. А законите се роят и постоянно променят, подзаконовите нормативни актове също. Много от тях влизат в противоречие с Конституцията. Освен това с министерски заповеди се променят наредби и инструкции, а с постановления на Министерския съвет законови текстове под юристдикцията на Парламента. Законотворческият хаос е пълен и в постоянно движение. Затова с основание можем да кажем, че конституционните текстове са голи благопожелания. А те са в основата на всичко в една държава. Неспазването им е причината за обществената разруха.

Римският историк Тацит е казал: ,,Колкото по-корумпирана е една държава, толкова по-многобройни са законите и’’! Живял е преди 2 000 години и още тогава е достигнал до въпросното прозрение. Четири века след него римският император Юстиниан I Велики систематизира законодателната бъркотия в римското право и създава единен кодекс от закони, известен с неговото име. Те създават условия за икономически подем в империята. Неслучайно е наречен Велики. Рожденото му име е Управда. Бил е трак като Спартак. Все още има исторически спор дали е роден в Македония, в село край Скопие, или в България, в околностите на Кюстендил. Това не е от особено значение. Съществено е делото му. Фактът, че един наш предтеча е положил основите на европейското право. Защото кодексите му се изучават и до днес в правните факултети, в това число и българските. Някой може да зададе въпроса, защо отделям такова внимание на Правото? Не съм юрист, но съм с дълбокото убеждение, че точно правото, справедливите закони и спазването им са в основата на успешно функциониращата Държава. Един цитат в тази връзка: ,,Демокрацията е модел, в който управляващите се съобразяват с волята на народа, но при едно много важно условие: че съществуват закони, права и свободи, които позволяват на хората свободно да формират тази воля’’.

Какъв е извода и изхода ли? Може би е необходим някой нов Управда, който да наложи ред и правда в обществото ни. И Държавата да изпълни функцията си към гражданите. Не са ни нужни настоящите императорчета и разни други царчета. Нужни са ни Императори на Духа, с Ум и Сърца! Такива трябва да търсим и открием. Спешно с всички сили и средства. От това зависи нашето и на потомците Бъдеще! Обратното е Завръщане в Миналото към хилядолетията на 99-те % човешка история, когато е нямало държава. И зачеркване на достиженията на предците ни, положили основите на съвременната цивилизация и на прогреса, чиито плодове ползваме!

 

 15.03.2018г.