Честит Първи Март и крепко здраве на всички! Нов наш сътрудник, професионален пчелар ще разкаже една приказка за малки и големи, непораснали и пораснали пчелички:

Имало едно време на едно място,

В един пчелен кошер, един търтей. Кошерът бил пълен с мед, имало за всички и търтея кротувал. Но Дяволът, той друга работа си няма, решил да си направил сеир и вкарал раздор в кошера. И в един октомврийски ден, пчелите прогонили старата си майка и решили да търсят нова. Тогава на сцената се явил главния ни герой, въпросния търтей. Той обещал, че направят ли го шеф, ще намери нова майка. Кротък бил,  добричък, уважителен, вечно ухилен и с това спечелил. Речено, сторено! Получил шефския мандат и кредита на доверие на мнозинството от рояка. Един, после втори. Искало му се да бъде обичан от всички, всеки път да му прави и поклон да сторва. Но не му се отдало на завалията да получи тая любов всенародна от природонаселението на целия кошер. Накрая решил, щом няма да е обичан от всички, поне да е от по-послушните. Които поради вроден мързел и липса на качества, били непридирчиви. И по силата на инстинкта за самосъхранение, импулсивно ще му  осигуряват следващите мандати. Заобградил се новия пчелен шеф с други търтейчета-хрантутници. А работните пчелички, лишени от блажения дар на духовната низост и неговото благоволение, да се трудят и отпадат по силата на естествения подбор. Нашият търтей проумял и заложил на желязната природна и житейска логика, оцеляват най-приспособимите. В случая тези, които оценили величайшите му достойнства и приспособили нуждите си в услуга на неговите. Разбираемо голямото достойнство, предполагало и големи нужди, а правоверните в нужда се познават, доколко са правоверни. Затуй всеки от тях се стремял да е по-по-най-правоверен и да получи височайшата оценка с ръкостискане, потупване по рамото и удовлетворяване на някоя и друга лична нуждица. Както си му е реда, пчелното шефче си имало и пчелно съветче. А на добро шефче се полага и добро съветче. Кой, както я нареди. Взел поука от първия мандат и вкарал в съветчето най-приспособения си елит, а най-доказания приспособенец направил председателче. И работите му потръгнали по мед и мляко. Имал си и опозиция естествено, то и хич без такава, не изглежда добре в странични очи. Пък и на туй колай се намира. Щом има мед и мляко и врагът ще ти стане верноподан. Но шефчето не било много по деленето и изваждането. И в училище даскалите не могли да го научат да дели на повече от едно и да изважда повече от нула. Не че бил простичък, напротив, но как да тръгне срещу майката-природа, която тъй била го създала. Затова пък в събирането и умножението бил по-добър от калкулатор, сметките наум ги правел и своите, и чуждите. И сметнал, че няма смисъл да се хаби и мори зарад цялата опозиция. Един само бил достатъчен, тъй де за всеки случай и при нужда. Момчето било младо, обичливо и тачело родителите си. Майка му, пекарката на кошера, имала нужда от съчки за фурната. А в гората клечки бол, не се налага да се дава мед и мляко. И отново сметката излязла без делене и изваждане на скъпоценни продукти. Но се случило веднъж друг един младок от обкръжението му, като троянски кон да посегне на тези ценности. Избухнал шефа в благородна ярост и веднага обявил свещен джихад в защита нуждите на достойнството, в което бил облечен. За показ и назидание на всички работещи пчелички, посмели да се превръщат в търтеи и да бъркат в питите с медеца на Главния Търтей. И да се блажат с млечицето на Пчелата-Мама. Забравих да кажа, че шефчето си имал и достойна половинка със солидни нужди, съответни на съпружеското положение и тя била новата Майка на кошера. Умен бил той и умна дружка си избрал, добра като него в сметките. Тя съдружно му помагала в тежката работа по събиране и умножение, и преценявала правоверността на кадрите според дадените подаръчета и софри. Кадрите знаете решават всичко. И най-вече изборите. А те пустите, току приключат и дорде се усетиш дошли следващите. И кошерът отново почва да бучи, и разни оси и стършели гледат да се мушнат вътре и да хапнат наготово мед и млечице!

Как ще завърши приказката ли? На пръв поглед нищо не подсказва, че ще завърши зле за главния герой. Но старите хроники са единодушни, че математическата логика както и природната също е желязна. Количествените натрупвания на търтеи и действия само със събиране и умножение в собствена полза, изтощават кошерите и водят до злокачествени изменения, крах и хаос. И всичко започва от Нулата! За всички останали в кошера.

 Чудомир Медведев