из „Бай Ганьо прави избори”, Алеко Константинов

„... Ами хамалите? - любопитствува Бочоолу.
- И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш...
- Ами че той нали беше затворен за кражба? - учудва се Бочоолу.
- Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!" - и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.
- Страшен хайдучага, брей!
- И за колко мислиш! За 50 лева. Ходил при онези да иска 100 лева, те го изпъдили, нахокали го. Ще го видиш сега в неделя - кокалите им ще смаже! - казва самодоволно бай Ганьо.
- Бочоолу, я иди повикай Гуня Адвокатина да дойде тука да ни напише едно възвание, кажи му: "Бай Ганьо те вика."
Щом Бочоолу излезе, бай Ганьо си сниши главата и с един таинствен глас се обърна към другарите си:
- Мълчете си! Това диване до самия ден на изборите ще го лъжем, че ще го направим депутат, ще напишем колкото за лице няколко бюлетини с неговото име, а другите бюлетини ще ги напишат писарите в Градския съвет и от Окръжното управление...”