Обзор
ЗАЩО ПРАВИМ ТОВА?
Това е въпрос, който буквално, или в различни нюанси са ни задавали читатели осъществили директна връзка с нас, или с коментарите си. Задавали сме си го и ние, членовете на малкия ни екип. Отговорът на въпроса е труден. Защото е винаги по-лесно да не се прави нищо, особено в контекста на всеобщата незаинтересованост, безнадежност и липса на положителни обществени промени в битието на нацията, държавата и в частност общините. Смазващи физически и психически отделния индивид, оттам пречещи на създаването на действено гражданско общество, чрез което всеки от нас да може да си свери часовника по протичащите политически и икономически процеси. Трите власти в основата на една държава са законодателна, изпълнителна и съдебна. Четвъртата са медиите, в това число телевизии, радиа, печатни и електронни медии. Доскоро те имаха монопола на обществен коректив на първите три. Монопол, който за голяма част от тях се изроди в манипулация на обществото и насаждане на погрешни политически и други архетипи, като следствие на срастването им с другите власти и изпадане във финансова зависимост. На принципа, който плаща той поръчва музиката! И с това се върнахме цели 30 години назад! Когато ролята на медиите в условията на социализма беше да следват генералната линия на Партията и да следят за набиването на тази линия в главите на хората. Те бяха неразривно сраснати с Държавата. Основната роля на четвъртата власт през тези години, като обществен коректив над трите власти, олицетворяващи държавата, се изгуби. Нямаше я! Така е винаги при партийно-тоталитарна, или друг вид диктатура с еднолично управление. Сега за съжаление е същото! Полъхът на медийна демокрация, през първото десетилетие след Промяната, постепенно затихна. Не издържа натиска на политическата конюнктура, чието едничка цел бе да заграби в свои ръце народното богатство и да го употреби за пълно подчинение на собствения си народ и срещу него. В тази война паднаха и последните независими печатни издания. Те станаха жертва на нелоялната законодателна, лобистка и финансова конкуренция. Това до голяма степен премина тихо покрай бездушния поглед на обремененото от лични дертове българско общество. След тях и то стана жертва на дирижираната от купени медии изопачена информация. И сега търкаме билетчета по лафките с илюзорните надежди за заботяване и спасение поединично. С което пълним джобовете на убийците на свободния независим печат. И то здраво ги пълним, и постоянно. Игнорирайки фактите и логиката, и ние станахме жертви на олигархичната върхушка, диктуваща обществено-политическия ни живот. И в социален план станахме по-зле от годините при Тато. Сега си имаме Батьо, но разлика няма. Освен, че сме в пъти по-бедни, хора ровят в кофите за боклук, спят под мостове и просията се е превърнала в нещо обичайно. Други умират в болничните предверия, или на път за там, а някои и по домовете, защото нямат парите даже да отидат до там, да не говорим за неплащаните здравни осигуровки. Трети ги пребиват и наръгват с ножове за няма нищо, просто са се оказали на неподходящо място в неподходящ момент. И т.н. и т.н. Това е ситуацията днес, в годините на демокрация. Дотук ни докараха, но и ние дотук сме се докарали!! Защо? Защото нямаме гражданско общество. Там където го има, тая няма да стане. А при нас го няма, точно поради мисленето за поединично спасение. Няма дух за промяна в мисленето, няма колективизъм, няма борба! Насаденият индивидуалистичен консуматорски дух бавно ни обезличава и убива. Загубихме и вярата в БОГ и той се отвърна от нас. ГОСПОД вече не е БЪЛГАРИН, защото ние вече не сме негови чада! Това се случи до голяма степен с помощта на купени и подкупни медии, които развратиха българския ум и дух!
След това прокрадвайки се стъпка по стъпка набра скорост Петата власт! Появиха се Социалните мрежи. С разрастването на технологиите, развитието на Фейсбук, Туитър, Инстаграм и други се даде възможност на всеки от нас да се превърне от потребител в потребител и създател на новини. Наред с добрите страни, но и с произтичащите от този процес рискове. Разширените комуникативни възможности по информационния обмен и бързината, с която това може да се случва дават възможност на всеки да се превърне в своеобразен регулатор и манипулатор на обществено мнение. Това може да се осъществява със силата на словото/писано и говоримо/, снимкови и видео-материали, създаване на групи и други лостове на обществено въздействие. Оттам произлизат и упоменатите рискове, най-вече относно достоверността и трактовката на съдържанието в тези и медийните новини! И голямото объркване от различните мнения, вариращи по целия спекър от ,,Осанна’’ до ,,Разпни го’’!!
И възниква въпросът как да се ориентираме в информационното медийно море и океана на социалните мрежи! Коя да ни е пътеводната звезда при тази трудна навигация? Дали доверието към симпатични политици, журналисти и мастити ерудити с добър речник , или интуитивното привличане към определен кръг лица, споделящи общи интереси, възгледи и цели! Това с доверието е добре, съвсем и без него не може. Но доверието е постройка крехка, която трудно се гради и лесно разрушава. Вероятно всеки го е преживявал ако не в личен, то в социален и политически план. Който не го е преживявал може да се нарече Щастливец. Какво тогава ни остава? Остава ни едно, едничко нещо, дадено ни по рождение. Остава ни Умът! Да мислим и претегляме всяка информация от заобикалящия ни свят. Благодарение на него, човешкото племе е оцелявало хилядолетия и се е превърнало в най-успешния биологичен вид на нашата планета. Поне до настоящия момент. Благодарение на него сега имаме въпросните Фейсбук и другите подобни.
Но лошото е, че сме се отучили да мислим. Защото е по-лесно като папагали да повтаряме заучени, харесали ни фрази и да внушаваме на околните и себе си, какви големи сме интелигенти! За съжаление обаче, все по верен става лафа ,,Най-мразим да мислим’’! Дано не ви е прозвучало като обида и издевателство над собствените ви особи! Не е това целта ни. А да се замислите не сме ли поне мъничко прави! Защото в настоящото глобално общество сме консуматори, освен на хранителни боклуци и на информационни такива. И само здравия ни разум може да се противопостави и на двете!! И затова е нужно мозъка да потренираме, защото той се е отучил да работи. Преситен от некачествена духовна и физическа храна.
След този общ преглед на фактите ще се върнем на нас и защо правим това? Първо ще кажем, че не се възприемаме в качеството дори на дребен елемент от въпросната ,,Четвърта власт’’, олицетворявана от съвременните медии. По-удачно е да бъдем пречислени в категорията на ,,Петата власт’’ на социалните мрежи. Но ние и такива не се чувстваме, и нямаме претенции да сме елемент на каквато и да било власт. Възприемаме се по-скоро като един стенвестник и визията на електронния ни журнал е подобна. На някой може да му прозвучи малко старомодно, но според нас това ще е най-вярната класификация. Макар че, не това е от съществено значение, нека всеки ни категоризира, както му се харесва. По-важното за нас е да ни харесва! Остават три месеца до тригодишнината от създаването на SOS Средец. Оставаме с надеждата, че през това време сме били полезни на читателската си аудитория. Защото основната цел на създаването и развитието му е била не да провокира определени политически пристрастия, а да провокира мисленето на читателите. Дори и основно те да са били в посока на местния ни обществен живот! Това е и отговора на въпроса в заглавието на публикацията:
ПРАВИМ ТОВА ЗА ДА СЕ НАУЧИМ ДА МИСЛИМ! И този процес да е двустранен, от нас към вас и от вас към нас. Защото и ние, чрез контакта с читателите, се учим да мислим. Защото всичко останало е по-малозначително. Всеки който и без това се интересува от местни новини, вероятно ще намери начин да задоволи интереса си и без нас. А за другите ще е просто досада, или клюка за три дни. Но, който желае да промени битието си, дори и само на местно ниво ще му се наложи да мисли и изгражда мнения. И в подходящите моменти да ги изразява и заявява. Било относно това, какъв човек трябва да е кмет на общината, или кой да е той? Или правилни ли са действията на настоящия? И тези на Общинския съвет? Всичко това трябва да е плод на изградена гражданска позиция, в резултат на задълбочен мисловен процес. Мненията разбираемо ще са различни, но след като се обменят с много други, биха могли да се консолидират в единна колективна посока. А това би могло да се случи на страниците на въпросния стенвестник. Коментирайте уважаеми читатели, обменяйте мнения и разсъждавайте върху противните на вашите. И убеждавайте, когато сте сигурни.Правете го без страх. При спазване на елементарната човешка етика. Без нанасяне на персонални обиди, касаещи физически, или дребни лични недостатъци. Съсредоточете се върху позитивите, или негативите в обществените дела. Те са важните и те водят до благосъстояние, или упадък! Убедили сме се, че културата на коментарите се подобрява във времето и ви благодарим за това. Нямаме практиката да ,,подгряваме’’ дискусиите с наша намеса, ние казваме, което мислим с публикациите си. За нас е важно вашето мнение и то ни е от полза. Защото то ни дава гледните ви точки. Учим се от тях и се ориентираме за темите, които представляват интерес за вас. Черпим информация и идеи. Тези от вас желаещи да напишат нещо са добре дошли. Направете връзка с нас и ще го публикуваме. Условието е само едно, написаното да е достоверна информация, а не градски легенди. Макар и стенвестник, не сме ,,жълт’’ стенвестник. Особено добро впечатление ни прави информираността, стила и речника на г-ца/г-жа Станислава Узунова. Ще е удоволствие за нас да и дадем възможност да излезе с публикация, ако пожелае разбира се! Поканата е не само към нея!
Правим това и защото целта е обща. И тя е да направим нашия град, ако не най-добрия град за живеене, то по-добрия град за живеене! Отнася се и за цялата ни община! И за държавата!
07.02.2018 г.
видяно 148027 пъти
назад
Коментари
I must point out my admiration for your kind-heartedness supporting men and women that must have help on this important concept. Your personal dedication to passing the message around appeared to be surprisingly helpful and has made ladies just like me to attain their ambitions. Your entire insightful report indicates this much a person like me and far more to my office colleagues. With thanks; from all of us. fear of god essentials hoodie
off white
I and also my guys appeared to be reading through the best strategies on your web page while all of a sudden got a horrible feeling I never expressed respect to the web blog owner for those techniques. The women appeared to be passionate to study all of them and now have undoubtedly been tapping into these things. Appreciation for truly being well thoughtful and also for deciding upon this kind of notable areas most people are really eager to learn about. My very own honest regret for not expressing gratitude to sooner. off white [url=http://www.offwhitesonline.com]off white[/url]
гражданин
Напълно съм съгласен с реалиста. Стила, на който е написана статията надали ще бъде разбран и от 5 процента от местното народонаселение. Това да не е като празнуване на Банго Васил или Гергьовден в маалата! Особено когато кУмета е отпуснал манги!
песимист
То хубаво че го правите есоеси, но не очаквайте наште грудовските глигани да ви разберат. Какъвто ни е кмета, такъв е и съвета, такива и избирателите.Лично аз ви разбирам и съжалявам, но това не променя нищо. Една и две и три лястовички пролет не правят. Нито даже бели лястовици като вас.