На този ден почитаме онези българи, отдали живота си в името на една свята идея - идеята за свободна и независима България. Почитаме и един от най-светлите българи, духовен връх в епохата на националното ни възраждане и символ на национално обединение и достойнство - Христо Ботев.
За първи път денят за почит и преконение е отбелязан в далечната 1901 г.,когато на връх Вола присъстват живи четници от четата на Ботев. Всяка година на 2 юни, точно в 12:00ч. в цялата страна, в продължение на 3 минути, сирени оповестяват отдаване на почит към светлата памет на далите живота си за свободата и независимостта на нашата страна. Първата едноминутна сирена прозвучава на 2.06.1948г.
Ние ще отдадем своята почит към един от най-светлите герои на България, като припомним безсмъртната му поезия, която днес има същата актуалност и сила, както през Възраждането.

БОРБА

В тъги, в неволи младост минува, 
кръвта се ядно в жили вълнува, 
погледът мрачен, умът не види 
добро ли, зло ли насреща иде... 
На душа лежат спомени тежки, 
злобна ги памет често повтаря, 
в гърди ни любов, ни капка вяра, 
нито надежда от сън мъртвешки 
да можеш свестен човек събуди! 
Свестните у нас считат за луди, 
глупецът вредом всеки почита: 
"Богат е", казва, пък го не пита 
колко е души изгорил живи, 
сироти колко той е ограбил 
и пред олтарят бога измамил 
с молитви, с клетви, с думи лъжливи. 
И на обществен тоя мъчител 
и поп, и черква с вяра слугуват; 
нему се кланя дивак учител, 
и с вестникарин зайдно мъдруват, 
че страх от бога било начало 
на сяка мъдрост... Туй е казало 
стадо от вълци във овчи кожи, 
камък основен за да положи 
на лъжи свети, а ум човешки 
да скове навек в окови тежки! 
Соломон, тоя тиран развратен, 
отдавна в раят найде запратен, 
със свойте притчи между светците, 
казал е глупост между глупците, 
и нея светът до днес повтаря - 
"Бой се от бога, почитай царя!" 
Свещена глупост! Векове цели 
разум и совест с нея се борят; 
борци са в мъки, в неволи мрели, 
но кажи, що са могли да сторят! 
Светът, привикнал хомот да влачи, 
тиранство и зло и до днес тачи; 
тежка желязна ръка целува, 
лъжливи уста слуша с вяра: 
млъчи, моли се, кога те биять 
кожата ти да одере звярът 
и кръвта да ти змии изпият, 
на бога само ти се надявай: 
"Боже, помилуй - грешен съм азе" 
думай, моли се и твърдо вярвай - 
бог не наказва, когото мрази... 
Тъй върви светът! Лъжа и робство 
на тая пуста земя царува! 
И като залог из род в потомство 
ден и нощ - вечно тук преминува. 
И в това царство кърваво, грешно, 
царство на подлост, разврат и сълзи, 
царство на скърби - зло безконечно! 
кипи борбата и с стъпки бързи 
върви към своят свещени конец... 
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"