Вижда му се  края на Малък Сечко/февруари/. Приятната температурна изненада и непостоянството на времето ни напомня за идващия „женски” месец и закономерното приближаване на лятото. Естествено, тогава наред с редовната грижа за здравето, правим и плахи опити  да изглеждаме физически по привлекателни. Дали с нова прическа, фитнес или поредната диета, неуспешните опити да се вмъкнем в поутеснелите дрехи, насърчително ни предизвикват за промяна. Все пак всичко е подчинено на негово величество, ЗДРАВЕТО. Като се замислим не напразно са поздравите  „Здравей”, разпространеното на маса, „Наздраве”, пожеланията „Да си жив и здрав” , както и когато ни е сполетяло поредното нещастие, „Абе, здраве да е”. Идва логичния въпрос – Как да не се оттървем от това благо-здравето и кой естествен продукт или плод на земята най-много спомага за това? Без съмнение, това е ЯБЪЛКАТА. Добре известният ни от древността плод е широко разпространен и в наши дни. На съвременната трапеза ябълката е една от най-популярните, достъпни и вкусни храни. Какво обаче знаем и какво не за това как се е появило и с какво може да ни бъде полезно хрупкавото изкушение?

Ябълката се отнася към семейство розоцветни /Rosaceae/, подсемейство ябълковидни /Pomoidae/, род Malus Mill. Известни са около 30 вида ябълки, но само малка част от тях са родоначалници на съвременните сортове. Ябълката е била известна още на доисторическия човек. Останки от ябълкови плодове са намерени при разкопки на наколни жилища, съществували преди около 5000 години. За нейна родина се смята районът в северозападните Хималаи. Култивирането на ябълката води началото си от Мала Азия, след което пътят и води до Кавказ, Египет и Палестина. Преди повече от 600 г. пр.Хр. ябълковата култура е била отглеждана в древна Гърция, откъдето е била пренесена в Рим и оттам в цяла Европа. За тази култура се споменава в древните писмени паметници на Китай, Персия, Индия и Рим. Въпреки че е била известна от древността, голямо стопанско значение ябълката придобива през XX век, когато са били оценени хранителните и лечебните й качества. В митологията ябълката е добре познат символ на любовта, брака, младостта, плодородието, дълголетието и безсмъртието. Християнската традиция я свързва с изкушението и първородния грях. Древноскандинавската богиня Идун пазела чудесни златни ябълки, благодарение на които боговете запазвали вечната си младост. За китайците ябълката означава мир и съгласие, а ябълковият цвят е символ на красотата. В китайския език думите, означаващи "ябълка" и "мир", имат сходно звучене, но и думата болест - също. Може би затова в Китай не е прието да се носят ябълки на болен човек. Гърците посвещавали ябълката на Венера като знак за любов и желание - тя е сватбен символ, олицетворяващ предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачните покои, младоженците си разделяли ябълка. Ерида, богинята на раздора, подхвърлила златна ябълка с надпис "За най-прекрасната", която после станала "ябълката на раздора", щом Парис я дал на Афродита - най-красивата сред трите богини - Хера, Атина и Афродита. За благодарност Афродита го наградила с любовта на прекрасната Елена, заради което и започнала Троянската война.

  За много хора тази информация изглежда безполезна и скучна, но нима телевизията, радиото и вестниците не ни заливат с глупости. В желанието си да бъдем поне малко полезни на своите читатели, освен с любопитни исторически факти ще ви препоръчаме посещавайки град Бургас да се отбиете в магазина за плодове и прясно изцедени сокове “Ябълковият остров” и сами да вкусите и закупите от божествените елексири, приготвени пред очите ви, както и  ранообразни сортове ябълки и истински натурален ябълков оцет. Магазина се намира в самия център на града, до търговски център „ТРИА”.

 Екипът на S.O.S Средец Ви пожелава да сте живи и здрави !!!