Интервюто със доц.Иво Христов. 

Доцент Иво Христов социолог, юрист и преподавател във ВУЗ. Завършил е няколко световни университета, със специализации във Вашингтон, Москва, Страсбург,  в университета „Карло Бо“ в Урбино, Италия (2005) и Нойвалдег институт във Виена. Топ социологът, юрист и социален изследовател разкри жестоката истина за днешна България и извади позабравени, но прелюбопитни факти от близкото й минало.

– Доц. Христов, какво се случва с политическата ни класа. Тези дни стана нещо немислимо – Доган изхвърли Местан от ДПС. Бихте ли ни разяснили?

– Това, което се случи след речта на Доган, е само последен акорд от процеси, за които публиката няма никаква представа. А истинската работа бе свършена зад кулисите. Ако някой си мисли, че това, което се представя на публиката е истинският икономически и социален живот на държавата, той дълбоко се лъже. Доминираната и командвана от САЩ родна Олигархия и нейните слуги – политиците  отвреме – навреме пускат по някой фойерверк, чиято цел е даде храна за размисъл на обикновените хора. Която обаче храна си е чисто ГМО – заблуди и лъжи, биещи далече от центъра на истината. Целта им е ясна – да ни дезинформират и объркат. И успяват! Така за 25 години си изпуснахме страната, България се превърна в мъртвешка зона с мъртвешко статукво, нея просто вече я няма като държава. Тя не съществува! Но нека не говорим за Доган и Местан. Това е дребнотемие на фона на това, което става с държавата.

– Кажете ни тогава като социолог, какво се случва с България?

2. 5 милиона българи се евакуираха за последните 2 десетилетия. Това не е миграция, а евакуация. От София до Бургас, страната е само един трагичен микс от старчески домове и цигански катуни. Преди 25 години, България бе сред 35-е най-развити страни в света, в момента е след 80-о място по индекса на ООН за човешко развитие. Някога бяхме космическа държава, а сега ни обясняват, че трябва да развиваме „кънтри туризъм“ и да садим боб. Преди 25 години страната имаше гръбнак и с нас се съобразяваха, включително и във военно отношение. Имахме толкова танкове, колкото Гърция и Турция взети заедно. И от нас се страхуваха и ни уважаваха.